Мария Склодовска-Кюри понякога е наричана „радиоактивната жена” – но не само защото като учен тя първа изследва тежките метали и свързаните с тях ефекти, а дори открива и двата нови елемента радий и полоний. И не само защото през част от живота си тя вероятно цялата буквално свети в тъмното, тъй като постоянно носи по джобовете си радиоактивни проби, а като талисман на врата - капсула с радий, известен с неговото красиво сияние в синьо.
CharlesKoechlin, Сонатина за фортепиано, оп.59, №5
Като ще говорим за Мария Склодовска-Кюри, нека първо да оправим въпроса с името. Тя се казва Мария Склодовска, защото е полякиня, а после, в Париж, сама приема френския вариант на името си - Мари. Обаче не е Маня или, още по-абсурдното - Манечка Склодовская, както някои руски източници се опитват да я представят. Да, през 1867 година, когато Мария се ражда във Варшава, Полша не е самостоятелна държава, а част от руската империя - след поредното въстание от 63-65 година, руснаците за пореден път я задържат в пределите си с огън, меч и реки от кръв.
Обаче семейство Склодовски не колаборира с московската власт, а обратно - изпада във финансови затруднения точно заради своята привързаност и подкрепа към делото на полската независимост. Второ, когато по-късно, във Франция, Мария се омъжва, тя не приема, а прибавя фамилията на мъжа си и предпочита по възможност да я наричат с двойното име. Трето, фамилията на Пиер, съответно и на Мария, не е Кюри, както го произнасят руснаците и както ние сме свикнали, очевидно под тяхно влияние, а Кюри. Така я нарича целият нормален, цивилизован свят, затова и аз смятам да се придържам към истинския вариант на името, независимо, че може да подразня нечие твърдо ухо.
И като сме започнали по тази линия да изясняваме разни неща – известният в България, любим на Кремъл и награден със сталинска награда заради комунистическите си убеждения Фредерик Жолио-Кюри изобщо не е Кюри, а просто Фредерик Жолио. Той е физик, зет на Мария и Пиер Кюри, а когато се жени за дъщеря им Ирен, предприема една не особено обичайна стъпка - гордо и без колебания прибавя към фамилията си прочутото вече име на жена си. И не по-малко гордо, заедно с нея, получава Нобелова награда по химия заради нейните химическите идеи и изследвания.
CharlesKoechlin, Соната за обой, оп. 58, Пасторална
В детството на Мария Склодовска се случват доста неща, които определят пътя и, заедно със завоите по него. Баща и, Владислав, преподава математика и физика, и е директор на варшавска мъжка гимназия. Покрай въстанието от 63-та руските власти закриват училищните лаборатории, за да не се учат в тях момчетата да правят експлозиви. Владислав домъква лабораторията от училище в къщи и учи на химия децата си. Скоро обаче той е уволнен заради убежденията си, а семейството едва свързва двата края. Съпругата му Бронислава, която също е учителка, малко по-рано сама се отказва от преподаването, след като ражда петата си дъщеря. Когато Мария е на 8, от тифус умира едната и сестра, а когато е на 11 – майка и си отива от туберкулоза. Казват, че тези две събития превръщат католичката Мария в агностик.
Някъде на 16 тя завършва девическо училище, а после, за да изкара пари, става гувернантка. Мария е с безупречни маниери, освен полския, знае още 4 езика и лесно учи другите, но сама има и иска да учи още много. Само че няма къде. В скапаната руска империя системата на висшите училища изобщо не допуска жени, затова Мария се записва в тъй наречения Свободен университет. Това е нелегален полски университет, в който, на доброволни начала, професори преподават три основни дисциплини – анатомия, естествена история и социология. Всички замесени са заплашени от затвор, ако университетът бъде разкрит. Някъде по това време Мария прави съдбоносна уговорка със сестра си Бронислава. Всички знаят, че тя иска да учи медицина в Париж, но се жертва, за да издържа семейството.
Предложението е следното – Бронислава отива в Париж, Мария издържа семейството и праща пари на сестра си, а след две години пък сестра и я взима във Франция. Е, не става след две, а след малко повече от три години, но все пак става. Междувременно обаче през главата на младата красавица минава любовта. В нейния нещастен вариант, естествено. Тя се залюбва с млад студент, син на нейните хазяи, но когато работата стига до разговор за брак, въпреки че я харесват и знаят прекрасните и качества, родителите отказват синът им да се обвърже с аргумента: „Да вземеш за жена гувернантка е неприлично”. Макар Мария да не осъзнава това, конкретната любовна история може да се опише и така – един отказ много болезнен за човека, но твърде полезен за човечеството. Именно тази история я кара най-после да пише на сестра си – идвам. И да замине за Париж.
CharlesKoechlin, 4 нови сонати за пиано, оп. 87, №3
„Аз реагирам на всичко твърде остро, болезнено, после се поклащам, моята твърда природа взима връх и ми се струва, че съм се избавила от някакъв кошмар…..Основно правило – да не даваш нито на хората, нито на обстоятелствата да сломят твоето аз” – това пише малко по-късно в едно писмо Мария Склодовска. Тя отива в Париж и записва да учи физика, химия и математика в Сорбоната, вече като Мари. Отначало живее със сестра си и нейният съпруг, но мястото е далече, затова, въпреки крайно оскъдните средства, наема стайче в Латинския квартал и така не губи от времето за учене в път. Денем е студентка, вечер продължава с частните уроци, за да се издържа.
Понякога припада от глад, защото дни наред кара само на чай, но все пак оцелява - и телом, и духом. Връзка с родината и духовна опора намира понякога и в полската общност в Сорбоната. Една вечер например полските студенти си устройват представление с живи картини, в което Мария, накипрена с туника в цветовете на полското знаме, изиграва централната роля – тя е „Полша, която разчупва своите окови”. През 1893 година Склодовска се дипломира по физика и започва работа в една индустриална лаборатория.
Продължава обаче да учи и на следващата година вече получава диплома и по математика. Кариерата и на учен започва с изследване на магнитните свойства на различни метали, поне такава е поръчката от професор Ковалски. Но за целта е необходима лаборатория, с която тя не разполага, затова професорът я запознава с някой си Пиер Кюри, физик и химик, който може би има под ръка нещо подходящо. Всъщност, и той няма лаборатория, но има себе си.
CharlesKoechlin, Квартет за струнни № 1, оп. 51
Пиер Кюри е изключително интелигентен и благороден мъж, сериозен, но топъл, човек със здрави принципи и сериозни възможности в науката. Когато двамата с Мария Склодовска се запознават, той е на 35, тя – на 27, изобщо, налице са всички условия да става каквото ще става. И то наистина става - любовта между тях пламва, но отначало тя сякаш гори по-силно откъм едната страна. Още първата вечер французинът изпада под омайващото влияние на полякинята, която не само, че е истинска красавица, но на всичкото отгоре разбира от формули и наука - и направо сияе, когато разговорът върви в тази посока. Има информация, че нейният коефициент на интелигентност е над 200, което е един от двата най-високи коефициенти, отчетени в света изобщо.
Не знам дали това е истина, но няма никакво съмнение, че Мария е привлекателна, умна, има талант и характер на истински учен, което за мъж като Пиер е буквално магнит. В същото време тя е и сдържана – с което сякаш силата на магнита става още по-голяма. Малко след запознанството им, Мария заминава за няколко месеца в Полша, а той и пише: „Показах Ваша снимка на брат ми. Той намира, че Вие сте много красива.” Е, и досега всеки, който види нейна снимка, намира, че е красива. Само че Пиер Кюри я посреща в Париж и в следващите дни и месеци я заобикаля с такова присъствие, че тя се предава. Предава се, без много да се противи, впрочем, защото всъщност няма никакво желание да се противи, напротив. Двамата се женят през юли 1895. Как точно е скрепен този брак от законова гледна точка ми е трудно да ви кажа.
При всички случаи се знае, че в него няма замесени бели рокли, златни пръстени и пищни тържества. Не е реализиран в църква, защото младоженецът е атеист, а младоженката – по-скоро бивша католичка с неустановени в момента отношение с бога. Няма и нотариус наоколо, който официално да регистрира брака, защото двамата са твърде бедни, за да му платят. Изобщо, всичко май става като при птичките и доверието, любовта и сътрудничеството помежду им, а не хартията с подпис и печат, са основните елементи, които крепят любовта им през онези 11 години, докато са заедно. А някои хора и досега твърдят, че Мария Склодовска е истинското и най-голямо откритие на учения Пиер Кюри.
CharlesKoechlin, Поема за хорна и оркестър, оп. 70
Как стигнахме дотам, че изкуственият интелект се нареди сред най-добрите в два поредни конкурса за поезия? Накъде отива поезията и накъде отиваме ние без нея? Накъде отиват хората и творчеството?. Гости на "Срещите" - проф.Маргарита Младенова, Николай Генов и Георги Караманев.
Държавна опера Пловдив представя премиерата на танцовия спектакъл в две части „Пианото“ от Иржи Бубеничек. Той е вдъхновен от емблематичния филм със същото име на Джейн Кемпиън и е създаден за Кралския балет на Нова Зеландия. Филмът „Пианото“, отличен с 3 награди „Оскар“ и „Златна палма“ в Кан, завладя сърцата на зрителите по света преди 31..
С джаз концерт на Биг Бенд Пловдив ще бъде открита новоизградената сцена в парк „Ружа“ в район „Западен“. Тя се намира зад храма „Св. Климент Охридски“. Под палката на диригент Николай Гешев с прекрасни изпълнения ще се представят Едит Унджиян и Милена Костова, както и деца от "Арт Войс център". За най-малките има изненади. В събитието ще..
На 30 ноември отбелязваме голям зимен празник – Андреевден. Свети Андрей е първозваният Христов апостол. У нас празникът се нарича още Мечкинден - празник на мечките, чийто господар е Свети Андрей. Свързан е както с ритуали за плодородие, така и за защита от мечките. Според народните представи Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи и от..
В Регионален исторически музей - Пловдив се проведе общото събрание на Сдружение „Български музеи” . За председател на сдружението бе избран д-р Огнян Тодоров , директор на Регионалния природонаучен музей в Пловдив. Негов заместник ще бъде Стоян Иванов , директор на Регионалния исторически музей - Пловдив. Мандатът на управителния съвет е три..