По темата Украйна – журналиста Иво Инджев.
Преговорите в Минск. Как бихте определили изхода от тях. Коментарите са от победа до Путин, крехка надежда за мир, безсилие на Запада...
Рейтингът на Путин в момента много прилича на рейтинга на Хитлер, след анексията на чешките судети, които той си присъединява със силата на правата на могъщ съсед с обяснението, че притесняват с нещо германското малцинство. Не се притеснявам от тази шовинистична вълна в Русия и не смятам, че заслужава уважение, а още по-малко завист в страни, където има демокрация и опозиция и хората получават алтернативна информация, а не ги залива онази пропагандна вълна, с която Путин дави населението на своята държава. За съжаление показателни са данните за жертвите и ранените, които не ни приличат на резултат от мирно споразумение. Ако имаше дух на братско разбирателство едва ли тези военни действия щяха да продължат по този начин. А това е лош предвестник за това, което може да се случи нататък. Вероятно , по пропагандни причини, се коментира сега, че Путин бил победител. Тези, които очакваха Путин да направи някакви стъпки, сега го обявяват за победител, за това, че не ги е направил. .
Очевидно е обаче, че на Путин не могат да му отнемат Крим. Особено в ситуация на шовинистичен подем в Русия. Той няма друга карта, освен да се хареса повече на сънародниците си, за да се задържи начело на Русия. Украинците с нищо не са по-малко патриоти от афганистанците и няма да се откажат от своите права. Моите опасения са, че това ми напомня на мирните споразумения за Близкия Изток, които коментираме толкова години. . Нанесена е огромна рана на двете държави, и тя няма да бъде решена лесно, не виждам и оптимизъм от страна на западните държави.......Западът никога не е действал така единно, както може да действа Русия. Не зная дали Путин иска война, но той си дава сметка, че не може да воюва с целия свят. Тази параноя, която се наблюдава е с пропагандна цел за обяснение на задънената улица, в която се намира руската икономика. Тя е по-малка в момента от някои отделно взети американски корпорации като „Гугъл” или „Кока-кола”.
Цялото интервю на Михаил Миховски с Иво Инджев можете да чуете в прикачения звуков файл.

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Хиляди протестираха срещу бюджетът за 2026 г., което говори , че се е повишило общественото напрежение и то не само от гледна точка на бюджет, а очевидно от гледна точка на управление като цяло, коментира Евелина Славкова от Изследователски център "Тренд" . "Бюджетът беше фокус, но със сигурност имаше и нещо повече, това не изглеждаше като..