142 години от гибелта на Васил Левски България за пореден път свежда глава пред святото му дело. За заветите и идеалите на Апостола на свободата и за съвременния прочит на делото на идеолога на националноосвободителното ни движение, разговаряме с директора на Националния музей „Васил Левски” в Карлово Дора Чаушева.
Идеалите на Левски, г-жо Чаушева, не са ли тези идеали, от които имаме нужда и ние днес – правда, равенство, свобода? Левски не само е загинал, защитавайки тези идеали, той всъщност е живял за тях.
Дора Чаушева: Наистина колкото и клиширано вече да звучи тези идеали са идеалите, които и днес би следвало нас, съвременниците на днешна България, да ни вълнуват и да се стремим към тези идеали на Васил Левски – идеалите за свобода и чиста република, идеалите за истинна и права свобода както казва Васил Левски, идеалите в тази публика, която вижда Васил Левски – всички ние от различни етноси, от различни вероизповедания да живеем мирно, да живеем равноправно под законите на една обща държавност.
Р. П.: През призмата на днешните разбирания обаче успяваме ли да оценим делото на Левски, вземайки предвид времето, в което е живял? Т. е. искам да кажа, че той се е борил за свобода в момент на безсилие, скептицизъм, когато това е било много по-сложно и по-трудно.
Д. Ч.: Аз мисля, че ние оценяваме идеалите му, оценяваме това, което той наистина в третата четвърт на ХIХ век прави в една Европа, която цялата е монархически континента, тогава той си позволява да издигне глас за едно републиканско управление са потопени в кръв и в Италия, където борбите на Матин и на Гарибалди за съжаление завършват с неуспех. С неуспех завършват и републиканските стремления на Кошут, на Петьофи в Унгария. Въпреки това Васил Левски само два двайсет години по-късно отново издига тази идея, вярва в тази идея, бори се за тази идея и дава и своя живот за тази идея.
Ние даваме тази оценка за живота и за идеите на Васил Левски, но за съжаление не успяваме да ги възприемем тези негови идеи, които са много простички за осъществяване, но някак си вече век и половина не успяваме дори и да се доближим до тях, а не и да ги реализираме в някаква пълнота.
....................
Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.
Медиите са една от съставките на демокрацията. Днес те са засенчени от социалните мрежи. Регресът на гражданското общество и срутването на медийната грамотност вървят ръка за ръка. Политическата деградация се състои в замяната на модела на медийната демокрация с модел на "демокрация чрез социални мрежи". В първия модел гражданите контролират..
"Разместване" е думата на годината - и в национален, и в глобален план. Това е годината, в която исторически в света имаше най-много избори. И в САЩ, и в Европа, а в България сме вече рекордьори по размествания, коментира "Точно днес" полигологът д-р Теодор Славев. "Ако погледнем през последните 3 години и половина, българските избиратели избираха..
Научните четения „ Пловдивски исторически форум “ ще се проведат днес в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Станалият традиционен форум събира историци - преподаватели и студенти, които дискутират по актуални теми. За поредна година катедра "История и археология" е организатор на четенията. Те започват от 10:00 ч. в зала..
Доц. д-р Румяна Янкова , която оглавява Центъра по алергология и дерматология на пловдивската университетска болница „Пълмед“, ще ръководи провеждането на XV Национална кампания за диагностика и профилактика на кожни алергични заболявания от 16 до 20 декември 2024 год. Националната кампания се организира за поредна година по инициатива..
В проектобюджета за 2025 година, който за пръв път се предлага от служебен кабинет, ще се гарантира фискалната стабилност, но най-сериозни ще са разходите за персонал - в размер на 18 милиарда лева, и за пенсии - 35 милиарда лева. Това заяви в Народното събрание вицепремиерът и служебен министър на финансите Людмила Петкова, която посъветва..
Предимно облачно
Разкъсана облачност