Възмущението идва от факта, че филмът за Левски унищожава една национална икона без да предлага друга. Новият образ трябва да е силен колкото стария, иначе си загубен.
Така коментира новия филм за Левски "Дякон Левски" на режисьора Максим Генчев Петър Стоянович – историк, доктор по история на Виенския университет, бивш министър на културата и да припомня, правнук на Иван Стоянович – по прякор Анджелето – българският революционер, общественик, държавен деец, всъщност, по-важното, да припомним, съратник на Захари Стоянов, т. е. човек, който и родово би трябвало де изключително пристрастен към всичко свързано с българската история.
Левски не е обикновен представител на революционното движение, той е утвърден идеализиран образ в съзнанието на деца и старци, грамотни и неграмотни.
Трябва да имаме модерен прочит на националната ни история, но това, да тръгнеш срещу историческите клишета на една нация е равностойно на революция.
По тази тема – затова кой и как употребява националните символи, в случая говорим за Васил Левски, започваме разговор с Петър Стоянович. Филмът за Левски, който от днес тръгва по кината взриви социалните мрежи. Трябва или не трябва в един филм за Апостола да се покаже, че той псува, макар и заптие.Дали този взрив и този коментар от твърде противоречиви оценки за филма за Васил Левски, който е гледан все пак от не кой знае колко много българи на този етап, би могъл да даде основанието и за една оптимистична оценка или предположение затова, че българина не е безразличен към може би една от най-големите национални икони на България, какъвто е образът на Васил Левски?
Петър Стоянович: Бяхте напълно права като казахте, че единственото нещо, което досега витае във въздухаса революционните псувни на Левски. И аз смятам, че е напълно безнадеждно, че лайтмотива въобще на цялата публична дискусия, доколкото я има, се завъртя именно около едни псувни на този герой, всъщност на един художествен образ.
Страх ме е, че за по-дълбок анализ, неизвестно защо българската нация, всички ние нямаме сили и време, и вероятно се занимаваме с много по-важни неща ежедневно, а не се обръщаме към тези ключови, изключително важни въпроси. Ако искате да отидем не към конкретното, а малко да извадим обектива по-нагоре...
Цялото интервю с Петър Стоянович е тук.
Участниците в 29-я Международен фолклорен фестивал обмениха опит в традиционната среща при кмета Костадин Димитров. С изрисувана гилза от военните действия в Украйна съставът от там направи препратка към ролята на културата в тежки времена. Гилзата е паднала в родния град на танцовата група и е гравирана с традиционни фолклорни мотиви от местен..
Пиесата „Разстоянието“ от Тиаго Родригес откри фестивала в Авиньон на 7 юли 2025 г. Този спектъкъл, с копродуцентството на Драматичен Театър Пловдив, ще се играе и на "Сцена на кръстопът" на 17 и 18 септември. Гост в Авиньон бе директорът на театъра Сузана Арутунян - Василевска, която разказа за представлението във Франция и фестивалната..
Древна кариера за производство на глина от римския период разкриха археолози в обект в близост до детска градина в централната част на Пловдив. Находките правят историческа връзка с проучвания от предходни години в съседни имоти и оформят зоната като производствен център на керамика. Повече за археологическите проучвания разказва археологът София..
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...