Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гражданското образование като предмет е нужно и задължително

Световноизвестният български физик проф. Минко Балкански живее и работи във Франция, където от дълги години ръководи лаборатория по физика на твърдото тяло.  В нея специализират учени от цял свят. Почетен професор е на университета „Мария и Пиер Кюри” в Париж, преподава в Калифорния, член е на Индийската академия на науките. 

Изследванията му са представени в повече от 30 страни  в целия свят, има издадени над 28 книги и повече от 600 научни изследвания. Проф. Балкански е почетен доктор на СУ „Кл. Охридски”, а у нас е основател на фондация „Миню Балкански”, която работи по собствена програма за обучение на ученици и учители по информатика, както и на Сдружение МЕГО – Морал, Етика, Гражданско образование вече с повече от 10-годишна история на усилията за въвеждане на гражданското образование в българското училище. За гражданското образование като съществена част от образователния процес насочена към изграждане на социалната култура на учениците, даваща знания за ценностите, институциите и механизмите на демократичното  общество търсим връзка с париж и проф.Минко Балкански:

Благодаря, че приехте този толкова далечен разговор, проф. Балкански.

Минко Балкански: Много хубава новина, че в България започват хората да се интересуват от гражданско образование – въвеждане на гражданско образование в българското училище. Това е нужно, това е задължително, отдавна задължително.

Р. П.: Кажете кои са вашите аргументи това да се случи и всъщност как вие започнахте да проправяте пътя на тези усилия преди повече от 10 г.?

М. Б.: Има организация, която работи за българското образование повече от 25 г. В България съм от 23 – 24 г. вече и констатирам, че в българското образование няма редовен предмет „морал, етика и гражданско образование”. Докато това е един редовен предмет във всички демократични държави, където образованието е на известно ниво. Бях много учуден как може, как се е забравило това в България и започнахме усилия от десетина години да вдъхновим, да поканим българското общество да се заинтересува от този проблем и всяка година повтаряме в министерството, в парламентарните комисии за образование, че това е нужно, че това е необходимо, че това е наложимо – това са знания, които трябва да бъдат възприети от младежта както математиката, както физиката, както българския език. Това са основни знания за обществен живот в едно издигнато, културно, отговорно общество.

Р. П.: Кажете откъде трябва да започне реформата в българското образование и какво точно трябва да се промени?

М. Б.: Това е да се въведе редовен предмет като всички други предмети като математиката, като физиката, като българския език. Това трябва да стане още от първоначалното училище, още от детската градина. Това разбира се е наложително вкъщи родителите да го правят. Но дълг е на училището, на българското училище да даде тези знания, които са необходими, за да бъдем отговорни граждани, отговорни хора в едно културно и отговорно общество.

Ние издадохме 7 книги – учебни помагала за гражданско образование като се започне от детската градина до 12 клас. Те са на разположение. Работим с няколко гимназии в България, но досега официален поглед към този въпрос не е имало, освен г-жа Фандъкова, която беше за известно време министър на просветата, с нея имахме чудесен разговор, но то беше за кратко време.

Р. П.: Ето, за вас едва ли е новина, че само преди дни министъра на образованието проф. Танев каза, че е необходимо да бъде въведен като предмет в училище.

М. Б.: Това е чудесно. Аз мисля, че за всеки един министър е негов дълг да се заинтересува от този проблем – това е основата на образованието.

Р. П.: Кажете кой трябва да механизма, кой трябва бъде активния лост, за да се случи това – дали това трябва да бъдат учителите, дали трябва да бъдат синдикатите, синдиката по образование, дали това трябва да бъдат обществените съвет и родителските също.

М. Б.: Това трябва да бъде дело на всички хора, които мислят за едно отговорно общество – това е дело на родителите, това е дело на учителите първо, но трябва също и държавата – да се подготвят нови закони в образованието, това нещо трябва да влезе в закона за образованието. Това е абсолютно необходимо, да е ясно, че има предмет както всички предмети, това трябва да бъде предвидено в българското образование, но затова трябва също и учителите да бъдат подготвени, защото това са специфични знания. Това не е да кажем аз зная как да се отнасям в обществото – това не е така. Има специфични знания, които трябва да се възприемат, да се дадат, да бъдат част от образованието в българското училище. ...


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Стресът от пиротехниката е довел до смъртта на чинките

Общо 1007 умрели и 31 ранени достигна броят на птиците, открити край Копривщица. Това съобщиха от Спасителния център за диви животни на неправителствената организация „Зелени Балкани“. По-рано през седмицата оттам заявиха, че в първия ден на новата година са получили сигнал за загинали и ранени планински чинки, като аутопсията и анализът дават..

публикувано на 03.01.25 в 16:45

35% от общините нямат достъп до газова инфраструктура

Има ли потенциал природният газ не само като индустриално, но и като битово гориво? Основен въпрос в предаването „Ден след ден“, а отговорите търсим от Мария Кръстева, ипълнителен директор на Българската асоциация „Природен газ“. „Борсовата цена на природния газ остава значително по-ниска от електроенергията, но заради субсидирането –..

публикувано на 03.01.25 в 16:08

Обилният сняг е причината села да останат с дни без ток

Когато по Коледа доста населени места останаха без ток заради тежкия сняг, много хора работиха при много тежки условия, за да възстановят електроподаването. Това каза в предаването "Ден след ден" Петър Костадинов , говорител на ЕВН.  Той обясни, че дружеството разполага с достатъчно аварийни екипи и техника, но заради прекалено обилния сняг е имало..

публикувано на 03.01.25 в 15:07

Ползите за нас от Шенген са много повече, рисковете са управляеми

Приемането ни в Шенген на практика е приключване на процеса на пълноправното приемане на България в ЕС - общност на свободно движение на стоки, хора и капитали. Да припомним, че в Шенгенското пространство има и няколко страни, които не са членове на ЕС като Лихтенщайн и Швейцария, каза в предаването "Точно днес" Йордан Божилов , председател на..

публикувано на 03.01.25 в 10:19

България засяда, ако изостави Плана за възстановяване

България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост. Това коментира Павлин Стоянов, специалист в сферата на енергетиката и климата и автор на платформата Климатека във връзка с решението на Брюксел през декември да откаже второто плащане към България по ПВУ.   По думите му има голяма опасност страната ни да загуби поне..

публикувано на 03.01.25 в 08:57