Един казус, който поставя много въпроси пред дилемата – варварство или цивилизация, или всъщност и двете в дуел, защото след обезглавените хора Ислямска държава започна да обезглавява и успя да направи това с хилядолетни културни паметници. За това ще разговаряме с проф. Тодор Кръстев – почетен председател на Българския национален комитет на ИКОМОС.
Един разговор, който ще осъществим с него за сринатите антични градове, който в никакъв случай не е разказ за религиите, нито за историята, а само за един страх и самоунищожение. Какво изтри светът от паметта си и ще успее ли всъщност да опази достойнството си в своя цивилизационен ход през гранатите и руините? Задавам този въпрос на проф. Кръстев.
И конкретно на въпроса – човечеството осъзна себе си доста по-бедно само през последните 48 часа.
Тодор Кръстев: Между специалистите по опазване на културното наследство има една такава фраза – културното наследство е винаги на границата на застрашавано. То е постоянно застрашавано – от времето, от климата, от природните катастрофи и бедствия, земетресения, наводнения, стихийни пожари, от липсата на средства за опазване, от човешко невежество или алчност, от погрешни политики за опазване. Например днешните примери за строителство на измислени крепости у нас нарушава автентичността на наследството, което е най-ценното му качество и това също е вид опасност. Ако трябва да продължа от човешки военни конфликти, в които културното наследство е обикновено най-уязвимата пряка или странична жертва – вземете разрушаването на историческия център на Варшава, на Дрезден, на Ротердам и пр. по време на Втората световна война, или в по-ново време на моста в Мостар, или мародерството в музея в Багдад по време на войната в Ирак. По време на Втората световна война човечеството изведнъж осъзна колко крехко нещо е наследството и за една нощ могат да загинат цели градове, да бъдат изтрити спомени на стотици поколения и след това се родиха международните конвенции, харти, национални закони – т. е. цивилизованият свят прие правила за самосъхранение. Но като че ли няма нищо по-брутално от умишленото и целенасоченото унищожаване на културни ценности поради верска или етническа нетърпимост. Тогава всякакви международни договори, закони и пр. са безсилни. Не за пръв път сме свидетели на това през последните години.
Програмата за саниране с 20 % самоучастие ще се реализира с пари от държавата, а не от Плана за възстановяване и устойчивост. Имаме възражения по моделите, по които се санират сгради в България. Една от основните критики е, че с парите на всички се облагодетелстват малка част от хората, посочи Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в..
Призиви за развиване на българската отбранителна промишленост като част от европейската дойдоха от правителството и след вчерашното заседание на Съвета по сигурността при премиера, Росен Желязков също предложи и призова да бъдат развити иновативният потенциал и способности на българската отбранителна промишленост. Според Тодор Воденов - председател..
Alpha Research публикува последното си проучване: "Здравеопазването – абсолютен приоритет на българските граждани в бюджет 2025. Според 65% държавата трябва да харчи толкова, колкото има, а не да задлъжнява" Социологът Боряна Димитрова каза в интервю за Радио Пловдив: Когато става дума за приоритети при българите, то става въпрос за тук и сега,..
Има ли реален шанс за постигане на мир в Украйна и на каква цена? "Независимо от това, че Зеленски ще подпише очевидно споразумението със САЩ за редкоземните минерали, драмата на украинския народ, а и на Европа остава, а тя е – какви са гаранциите, че след като се подпише каквото и да е, Русия няма да продължи? Русия е доказала в..
Това, което направи впечатление в най-дългата реч, изнасяна от лидер пред Конгреса, са намеренията на САЩ по отношение на Украйна и до колко те се ангажират с гарантиране на сигурността. Всъщност сигурността на Украйна е основното послание, което излезе след заседанието на Съвета за сигурност на МС, коментира в предаването "Точно днес" бившият военен..
Ясно
Разкъсана облачност