Проблемът с изхвърлянето на храна е ценностен

Ако сте чували  за стратегията за нулевите отпадъци и за това, че най-добрият отпадък е онзи, който  не се създава, вероятно си давате  сметка, че нещо много основно трябва да се промени в представите ни за нещата, които ежедневно изхвърляме като ненужни. 

Защото наред с „безобидния” боклук в и до  кофите за смет попадат много други различни неща – от батерии и всякаква електроника до – храна.И ако за първите светът заговори активно още през 2012 г. зато за опасни замърсители за околната среда, заради вредните елементи, които те съдържат: неон, живак, азбест, то изхвърляната в гигантски количества храна остана абсолютно пренебрегната тема. Това е много опасно, защото когато ние задоволяваме основните си потребности с предлаганото от  от подредения ни живот изобилие в лъскави опаковки, се превръщаме в негови жертви. 

Годишно само страните от ЕС изхвърлят 90 млн тона храна – количество, което се съдържа в наредени  в плътна редица около екватора ТИРове. Това са плодове, зеленчуци с размери извън определените от фирмите стандарти, гигантски количества мляко, месо, консерви с изтичащи срокове на годност, полуфабрикати, готова храна, която просто отива в зейналите контейнери на боклука, излизайки от супермаркетите. За търговските вериги това е много по-рентабилно, защото  повторната обработка изисква допълнителна работна ръка.  Хранителни отпадъци, примесени с пластмаса, найлони, метал. Метанът, който тези купища храна отделят, има 25 пъти по-вредно въздействие от въглеродния диоксид върху озоновия  слой. Статистиката отчита 30% увеличение на проявите на екстремно време от началото на 21 век, а на науката дължим знанието, че 50% от причините за климатичните промени се дължат на съдържащия се в тоновете изхвърлена храна метан.

За да направи документалния си филм, който смая света и който ще бъде показан през април и в България, режисьорът-сценарист Валентин Турн посещава много мащабни търговски вериги в Германия, Америка, Франция, Япония, Африка. Зад кадрите с изритите стелажи хранителни продукти прозират десетки човешки истории за алчност, бедност и глад, без оглед на религия и цвят  на кожата. Те са поставени в рамката на две антагонистични истини: всяко второ дете в света умира от глад и разсипничеството  на задоволените общества. Въпросът – възможно ли е  количествата излишна храна , вместо към боклука, да променят пътя си, като бъдат преработени и отпадъкът остане нищожен  и оползотворен за енергия например, получава  отговор: да, възможно е! Сома че от тук следва и друг въпрос – по-труден – ще се случи ли това и на каква цена?

Валентин Турн е германски документалист, автор на книги, получил световно признание с лентата си „Вкусът на отпадъците”. Следва география, етнология и политика и твърди : „Живеем в свят на крайности – на свръхпроизводство и на глад, на разхищение и на липса”. Повече чуйте  в звуковия файл: