Задължително трябва да бъде гласуването, но не и принудително

Ще мине ли изборната реформа, за която всички говорим, но на практика не се решава от къде да  я започнем. 

Президентът Росен Плевнелиев отново отвори темата : "Ще инициирам национален референдум по изборни права." Той обяви, че има съгласие националният референдум да се проведе с местните избори. Политологът Димитър Димитров пред "Точно днес" за нуждата от надеждни списъци с база данни от т.нар. настоящ адрес, или как ще преборваме и този път с т.нар. "мъртви души".

Следващите минути в ефира ще бъдат за разговора ни с главния асистент Димитър Димитров, който преподава в катедра „Политология” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Предисловието ще бъде само с няколко изречения – позоваваме се на президента Росен Плевнелиев, който ще инициира националния референдум за изборното законодателство. Това обяви държавният ни глава от парламентарната трибуна в обръщение относно провелия се месец на политически консултации с партиите. Росен Плевнелиев добави, че има съгласие референдума да се проведе с местните избори и призова да се работи точно затова.

Г-н Димитров, вашето тълкувание за всичко това, което е отново в дневния ред на обществото ни?

Димитър Димитров: Както вие анонсирахте президентът отново се връща към инициативата, знаете, че беше по негова инициатива – трябваше да се инициира референдум, който би могъл да се организира с гласуването миналата година, но в края на краищата, тъй като по нашето законодателство парламента упражнява правата на суверен – без парламента да е взел решение за формулировката на въпросите и за датата на провеждане референдум не може да се организира. Имаше, разбира се, и продължение след като предишния състав на парламента игнорира обръщението на президента по повод на референдума се направи опит референдум да бъде иницииран чрез подписка, нещата потънаха в сложен правен казус и така все още са в съдебна фаза. Предполагам, че съдебната фаза няма да продължава повече, а ще започне отначало процедурата като президентът ще се обърне към парламента с искането парламента да разгледа въпросите и да назначи дата на референдума, която ще съвпадне естествено с местните избори, тъй като просто технически е по-удобно да се направи гласуването в един ден.

Р. П.: Технически така ще бъдат хронологично събитията. Но зачеркваме ли онези 500 000 подписа, които събираше Г. Близнашки?

Д. Д.: Тъй като в закона е записано, че и единия, и другия начин може да се инициира, обръщам внимание, процедура за референдум, те са взаимно заменяеми. Гражданският комитет, който започна да събира подписи започна да ги събира просто, защото, пак повтарям, предишния състав на парламента не взе решение да се проведе референдум.

Нека да обърна обаче внимание на нещо много важно – какъвто и да е изходът от  референдума по сега съществуващия закон  дори повече от половината гласоподаватели, които ще се явят та референдума да подкрепят идеята, за която и да е от трите опции, това няма да бъде задължително, тъй като по сегашното законодателство възниква задължение за законодателната власт т. е. принуда за парламента. Само ако са участвали в референдума повече гласоподаватели отколкото са гласували на последните национални избори – в този случай на предходните парламентарни. Това е много малко вероятно по една сравнително доста ясна причина – всяка година корпусът на гласоподаватели намалява най-малко с 40 000. Така че дори и да имаме същото равнище на готовност на хората да участват в референдум най-вероятно гласувалите, които ще се явят на референдума, ще бъдат по-малко отколкото на предишните парламентарни избори.

Но ако повече от 20 % са подкрепили някоя от темите, поставени за гласуване в референдум, парламентът е задължен да обсъди въпроса и да вземе някакво законодателно решение.

.....................