Позиция във връзка с публично оповестените виждания на Министерството на труда и социалната политика публикуваха представителните организации на работодателите в България. В нея те изразяват своята изключителна неудовлетвореност и разочарование от изложените от министерството виждания за пенсионната реформа. За препоръките и критиките в "Точно днес" разговаряме с Григор Димитров от Българската стопанска камара.
В документа, качен на сайта на Българската стопанска камара е записано, че представените идеи за промени в пенсионната система не отговарят на изискванията за цялостна структурна реформа, а целят единствено увеличение на приходната част. Какво точно имате предвид, г-н Димитров?
Григор Димитров: Когато се говори за реформа трябва да бъде разгледана цялата система т. е. нейния вход – това, което влиза в системата, да бъде разгледано как функционира системата и разбира се какъв е резултатът от действието на системата. Ние, камарата разглеждаме реформата, която трябва да се извърши в пенсионното осигуряване не и само като финансовия ресурс, който се осигурява, а преди всичко от осигуряване на финансова стабилност на пенсионната система и получаване разбира се на адекватни пенсии на хората, които се осигуряват. Така, че, когато говорим за реформа това, което казахме не го видяхме и затова и позицията ни беше такава.
Р. П.: А какво видяхте?
Г. Д.: Ние видяхме някои несистемно подредени предложения, които се свеждат главно до увеличаване на вноските и разбира се до създаване на по-гъвкав или както казваме ние специалистите по-мек режим за възрастта и за осигурителния стаж за пенсиониране. Има няколко други, които са много съществени фактори, които влияят върху поведението на осигурителната система и ние тези фактори не ги видяхме, затова и такава беше реакцията.
Първото е първо да почисти, както казваме ние, от всички плащания, които нямат осигурителен характер, а имат характер на социално подпомагане. В края на краищата ние от много време говорим, осигурителната система трябва да се разграничи от системата на социалното подпомагане. Тук в осигурителната система всеки, който прави осигурителни вноски трябва да получава пенсия, обезщетения и други полагащи му се обезщетения, които са свързани с неговия осигурителен принос.
По тези причини считаме, че системата е непривлекателна, има силна уравниловка и е една от причините хората да не си правят осигурителни вноски.
Р. П.: И увеличава приходната част на какво?
Г. Д.: Приходната част, ние не разглеждаме механичното увеличаване на приходната част на осигурителната система, а искаме тя да бъде свързана с конкретни резултати в онова, което се получава от осигурителната система. Както казах – да няма характер на социално подпомагане, втората ни бележка, много голяма бележка, това е ограничаване на мащабните злоупотреби с придобиване на инвалидни пенсии, които придобиха изключително високи размери – хората, които получават инвалидни пенсии са повече от 450 хиляди души, а всяка година за тези пенсии се изплаща ресурс от държавното обществено осигуряване в размер на 1 милиард и 400 милиона. Всеки втори, който по същество се е пенсионирал в тези години е за инвалидна пенсия. Тук не се предложиха много ефективни, действени мерки, които да ликвидират това. Ние, разбира се, отново казвам, не сме против това да има инвалидни пенсии, напротив – това е грижа на работодателите, защото тези хора, които са получили някаква инвалидизация трябва да се върнат в полето на труда и да бъдат използвани по добър начин и да има начин да бъдат заместени техните доходи. Но това да стане практика за осигуряване в страната не го подкрепяме.
Р. П.: Вие наричате това прекомерно скъпо удоволствие за обществото...?
Г. Д.: Да, да. Средната пенсия само искам да ви кажа две цифри – средната пенсия за инвалидната пенсия е около 220 лв, а средната пенсия е около 320 лв – разлика голяма няма.
Р. П.: Какво предлагате, за да се сложи край както казвате на тази практика?
Г. Д.: Тази практика изисква един изключително комплексен подход т. е. медицинската експертиза да се разграничи с даването на определени придобивки – придобиване на инвалидна пенсия. Знаете, че когато един човек получи право на инвалидна пенсия той не може да бъде уволнен и получава редица придобивки затова. Освен това, освен това ние изискваме тези, които са инвалидизирани да работят тази работа, която съответства на загубената им квалификация т. е. да се съхрани тяхното здраве, а не да продължават да работят същата работа и да получават пенсия за инвалидност. Има и много други неща, които ние сме ги споделяли с министър Калфин и очакваме предложения от Министерството на здравеопазването, от Националния осигурителен институт и разбира се от Министерството на труда и социалната политика предложения за решаване на този проблем.
.................
Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.
Очакава се на предстоящата сесия на Общинския съвет в понеделник да бъде гласувано предложението на групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“, което цели да въведе ред в ползването на електрическите тротинетки в Пловдив. Проектът за наредба беше публикуван за обществено обсъждане още юни. Пет години след като държавата..
За девета поредна година националният туристически поход „Последният път на Хаджи Димитър“ ще премине по стъпките на войводата и ще пресъздаде последните дни от живота му. Инициативата е посветена на 157 години от смъртта на революционера и загиналите за българската свобода. Тридневеният поход започва от днес с маршрут от връх Бузлуджа през..
В Блъгария липсва превенция, както и адеватна техника за гасене на пожари, казав предаването "Точно днес" доц. Момчил Панайотов. Той е преподавател по “Дендрология” в Лесотехническия университет, занимава се активно с проучвания на планински гори и е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на..
В международния ден за борба с трафик на хора говорим за проблема и неговите измерения. Националната телефонна линия за борба с трафика на хора отчита увеличение на сигналите за незаконна миграция. Тревожен е и ръстът на случаите, свързани с непълнолетни. Според Диана Китова, мениджър на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора,..
Общественици, юристи, психолози, икономисти и инженери обединиха усилия в помощ на хора, изпаднали в беда. Това, което ги обединява е създаденият от тях Кризисен център в район Северен. Помощ в него могат да потърсят хора, които имат нужда от финансова или правна консултация, но също така и от психологическа подкрепа. Инициатор за..