Наличието на Конституция не означава автоматично наличие на конституционализъм

На днешния ден – 16 април е приета Търновската конституция.- основополагащ документ на Третата българска държава. 

 След политическите промени  през  декември 1990 г., по предложение  на Съюза на юристите в България и тогавашния му председател  проф. Снежана начева, с акт на Министерския съвет правителството на Димитър Попов определя 16 април като ден на Конституцията и юриста.  Избирането на датата за честване на професионалния празник на българските юристи е абсолютно попадение – това е дата на неоспорим исторически факт. Професионалният празник  на юристите обаче поставя и доста въпроси свързани с равносметка, с различни моменти, които сега се оказват актуални за държавата.  Изборът ни на събеседник е проф. Снежана Начева, преподавател по конституционно право в СУ „Климент Охридски”. Здравейте, честит празник, проф. Начева.....

Проф. Начева: Благодаря и честит ден на конституцията на всички граждани на република България. Ще бъда пределно откровена – аз съм си поставила ритуално четирите конституции и българския флаг и мечтая за мига, в който българските граждани в своето правосъзнание на първо място ще поставят Конституцията и ще вярват, че е символ на доброто и справедливото като символ на действащото право. Не съм дочакала този ден все още. Честит празник и на всички, посветили професионалните си усилия на това изкуство за доброто и справедливото, наречено право, както римляните са дефинирали някога правото и да пожелая всеки български гражданин да възпита много по-висока степен на правосъзнание у себе си.

Р.П. Как ще коментирате способността на общесвото да живее в съответствие с принципите на конституционализма. Съзнаваме ли какво означава това и какво се изисква от нас?

Проф. Начева: това е дълъг разговор, но си струва да бъдем и задълбочени, освен празнуващи хора. На първо място самото съществуване на писана конституция е нещо много добро, защото има конституционни държави, които са с неписано право. Т.е. степента на правосъзнание, че трябва да има върховни правила, които да са дълготрайни и с  които да се съобразяват всички, а не да се менят с политическите лица например или управляващите, които по силата на избирателна система и цикличност предпочитаме за един мандат, предполага добронамереност и добросъвестност. Ще цитирам един неюрист – Хосе Ортега и  Гасет – интересен испанец, който ни дава за пример Англия – „добрата стара Англия може и без писана конституция, защото англичаните продължават да бъдат нация от джентълмени и когато се споразумеят с нещо, го вършат” . този момент – да се обединим около нещо и последователно да го прилагаме, е изключително важен. Великото чудо на идеите е това, че са заразителни. Те могат да бъдат забавени във времето, но когато избиват в един момент, понякога интуитивно, понякога съзнателно, хората разбират какво е добро за тях  и се присъединяват. Пример за високо правосъзнание на определена група хора, които въвличат други след това в българския модел е напр. Борбата за църковна независимост. Това е прелюдието към Третата българска държава. Кога го равят това? Когато Турция под влияние на Великобритания започва големите реформи и се казва, че има свобода на съвестта и хората са равнопоставени, веднага българинът започва да търси възможност на юридическо основание да се обособи като независим. 

Повече чуйте от звуковия файл: