Проблемът с бежанците е в Либия

Няма нищо по-ценно от  живота, и  Европа трябва да  направи всичко възможно  тези хора да са живи. Коментира за Радио Пловдив  бежанския проблем външнополитическият наблюдател проф. Владимир Чуков.

Но Европа трябва силно да ускори процеса на изграждане, или възстановяване на либийската държава, защото проблемът е в Либия.

Само миналата година броят на  незаконните емигранти в Италия е над 139 000 души. 

Опитите на българска територия са се увеличили десет пъти. 

Неделната трагедия, когато в Средиземно море се удавиха над 800, по последна информация, емигранти, се определя като най-голямото морско бедствие от Втората световна война. Чуха се и сравнения с лайнера „Титаник”, жертвите на който са около 1500, а в цялата тази ситуация, свързана с бежанската криза от Близкия изток и Африка към Европа жертвите са много повече. Специално неделната трагедия предизвика вчера  една среща на министрите на Европейския съюз, предстои и друга подобна, много въпроси се задават, заговори се за морал, за риск, за геостратегия, за съюзнически десант. За коментар сега по темата се обръщам към проф. Владимир Чуков – външнополитически анализатор.

Може би този разговор да започне с много краткото припомняне на това, че основните пътища, през които хората от Близкия изток и Африка достигат до Европа са два – сухопътният – от Турция към Гърция или България или морският от Либия към Италия. Сега европейското внимание е насочено именно към този въпросен втори морски път, а пък вчера, както всички вероятно знаем, продължава тази история с преобърнати кораби и този прилив и това няма да спре. Какво прави или може да направи Европа?

Владимир Чуков: Наистина, ако някой знаеше магическата формула много отдавна да беше приложена, но така или иначе предизвикателството е огромно. Както вие споменахте преди малко беше свикана среща в Брюксел, бяха набелязани 10 стъпки, които трябва да бъдат реализирани, в т. ч. засилване контрола в морските ширини, също така пограничната зона. Видяхте самата Италия поради липса на средства се отказа от по-засиления контрол към по-хлабавия. Но аз си мисля, че проблема е много, много далеч  над европейските възможности – проблемът е в самата Либия. Мисля си, че проблема датира от преди няколко години. Всъщност, ако трябва да бъдем честни, проблемът е от десетилетия. Нека да припомним на вашите слушатели, че Либия обикновено използваше подобен тип оръжие, говоря за емиграцията, тогава, когато тя правеше външна политика, когато тази страна се управляваше от полковник Моамар Кадафи. Тогава държавата се наричаше Джамахирия и тази незаконна емиграция беше клапа, имам предвид инструмент за упражняване на натиск върху европейските  партньори. Спомняте си Арабската пролет, спомняте си начина, по който беше свален Моамар Кадафи... Този канал обаче остана и ако Моамар Кадафи беше клапа, то сега в момента нямаше нищо, което да регулира тази емиграция или директно нека да кажем, че Либия е заета от една множественост от различни традиции, които използват тази незаконна емиграция за собствено обогатяване, т. е., това са откровени търговци на бели роби...