България не е най-ощетената страна от бежанската криза

Евродепутатът от Европейската народна партия Светослав Малинов включваме от Брюксел за бежанската криза, която отново беляза Европа. 

Последни данни от емигрантската криза и бежанската вълна към Стария континент – над 1750 емигранти са загинали в Средиземно море от началото на 2015 г., което е над 30 пъти повече в сравнение със същия период на 2014 – това сочат последните данни на Международната организация за миграциите. С последните данни организацията изчисли, че броя на загиналите от началото на годината е вече над 30 пъти по-голям от този период през миналата година, когато е имало 56 загинали емигранти – се казва в прессъобщение на организацията. В понеделник тази седмица във връзка с увеличения брой пристигащи от Африка емигранти и със зачестилите смъртоносни инциденти Европейският съюз свика среща на вътрешните и на външните министри. В рамките на срещата министрите подкрепиха и предложен от Европейската комисия план от 10 точки за преодоляване на бежанската криза. Както ви обещахме сега разговор по тази тема с евродепутата от Европейската народна партия Светослав Малинов.

Разкажете ни каква е стратегията на ЕС за емигрантите, за миграцията, за бежанската вълна.

Светослав Малинов: Ако трябва да бъдем съвсем точни стратегията все още не е ясна. Този план от 10 точки, може би е хубаво да кажем няколко думи за тях, е приет бързо и общо взето целта е да се направят няколко неща веднага. Нещата, които се правят веднага обикновено не са стратегия, а те са тактика, често пъти те са резултат, някакъв вид отчаяна тактика, защото когато станат тези неща с някаква последователност и с такава бързина се натрупат тези жертви в Средиземно море, очевидно трябва да се направи нещо веднага понеже нещо не е направено през последните години. Самите мерки, за които става дума, показват, че не става дума общо взето за не много дългосрочни неща. Може би най-дългосрочното в тези мерки е стремежът да се влезе в много усилени, специално активни отношения с трети страни, за да може да се действа както се казва около най-критичните места, откъдето се тръгва, откъдето тръгват тези зловещи, вече можем да кажем, лодки или кораби на смъртта, защото те са такива, че не е необходимо човек да е специалист, за да разбере, че риска, който поема всеки, качил се на този кораб е огромен, т. е. да се работи с държавата Нигер, да се работи с който може на терена на африканския континент, за да може да се намалят тези жертви. Всички тези мерки са директно адресирани към битката с тези трафиканти или каналджии, както ги наричат, защото се оказва, че хората, които пътуват в тези лодки са от цяла Африка. Те не са предимно либийци или сирийци, те са от Сомалия, Сиера Леоне, Сенегал, Гамбия. Даже едно от интервютата с оцелелите е с човек от Бангладеш. Т. е. трябва да се направи нещо, което да спре всичко това, опитвайки се хората да се свържат с тези власти, които общо взето липсват. Целият проблем е, че ние нямаме онези институции, органи на властта, които смятаме за дадени, които смятаме за сигурни...

Р. П.: Точно това, г-н Малинов, кой ще конфискува и кой ще унищожава тези плавателни съдове?

С. М.: Това не е проблем – ще се създадат тези специални сили. Общо взето първото, до което всички стигат до извода, че трябва да се направи е да има много по-сериозно засилване на всички операции по наблюдаване и спасяване – т. е. повече кораби, повече средства за това, това е засилване на граничния контрол. Ще бъдат насочени веднага финансови и материални ресурси и човешки ресурси към това. Това за конфискуването и унищожаването на плавателните съдове разбира се, че трябва да се прави, но това както  се казва е вече краят на пътя. Това означава, че цялото умение е изобщо да не се стига до съществуване на такива плавателни съдове, натоварени с хора, които при най-малкия проблем фактически се преобръщат и се получават всичките тези трагедии, които наистина от началото на годината са изключително много.