Никой не вярва, че с труд могат да се изкарат пари - това е деформация

Празничното усещане крие една опасност – емоциите от преживяното през годините да подменят истинската атмосфера с тази, на спомена и на  очакването. А първи май е една от датите, натоварени с експлозията на площадните преживявания от миналото, които веднъж осъзнати, трудно се забравят и все още трябва да подлежат на анализ. Михаил Вешим – главен редактор на в. „Стършел” с покана за разговор по темата за  необходимостта да забележим нашето личностно и национално отражение в празничния феномен:  

Радио Пловдив: Българското трудолюбие като тема, над която се упражняват хумористите – нещата май изглеждат  по-различни от прословутото усещане, че българите сме трудолюбив народ?

Михаил Вешим: Към това, с което вие започнахте – ентусиазма от миналото и това, че на първи май се правеха едни манифестации, в които хората маршируваха  и пееха „Да живей труда!”. Всичко това ми се струва изкуствено, абсолятно фалшиво. Имам една нова книга с разкази, която се казва „Текила на разсъмване.” В един разказ там  обяснявам как като млад журналист във вестник „Стършел” ме бяха изпратили три месеца на бригада в строителството. Имаше тогава, кой знае защо, един почин – хирурзи да бъдат  изпращани на бригада в селското стопанство, журналисти – в строителството, инженери да копаят картофи и т.н. Изпратиха ме да работя в ИПК „Родина” – тази печатница, вие я знаетев София на Окръжна болница, имаше един административен корпус, който така си и стоя 25 години и не го завършиха, сега ще го разрушават.  Там дъм работил три месеца – безсмислено наливах бетон в основите на социализма.  Какво се случи там? Сред нас имаше един адвентист. В нашата бригада.  Аз тогава не знаех какво е „адвентист”. Изпратиха ни една събота на ленински съботник. Този адвентист каза „аз няма да дойда, защото не работя в събота, за мене тя е свещен ден”.  „Как така, няма да дойдеш – това е ленински съботник. Не вярваш ли в Ленин”? „Не вярвам в Ленин, вярвам единствено в Господ” ! Шефовете се шашнаха, като го чуха тоя. Тогава му казвам „Вземи си там болничен, все едно че си болен”. Той казва „Аз не мога да лъжа”. И не дойде на работа и те го уволниха.

Р.П.  Достойна за уважение постъпка.

М.Вешим: Човекът тогава значи не правеше компромиси. А всички ние правихме къде по-малки, къде по-големи. Аз тогава не можех ли да кажа нещо, да възразя на цялата тази работа, да кажа, че е безсмислено, ама не ми стискаше. Точно бях започнал работа и те щяха да ме уволнят. Ето, такова беше онова време.

Р.П.  Кажете сега какво е положението. Променена ли е ситуацията? Променено  ли е отношението към труда,работата,  защото има разлика между тези две понятия. И ако продължим да търсим връзката асоциативно между „...работа си търся, за да се наям”, както се пееше в една обичана песен, съответно „трудът краси човека” или „за лудо работи, за лудо не стой”?

М.Вешим....... А, ние имаме много поговорки за и против труда. Това го има и в „Английския съсед”, където се опитах да направя някакъв такъв хумор. Англичанинът питабългарските селяни  „вие защо не работите?”, а те казват: „от работа не се става богат, а – гърбат” и „работата не е заек, за да избяга”......

Повече чуйте от интервюто тук: