„Купени матури“ или пак медийни мистификации*?

 Коментар от Мишо Гръблев

       По принцип съм търпелив човек, като повечето българи. Това дава основание на "много хора" да мислят, че съм глупав, както и за повечето българи. Разбира се споменатите в предишното изречение "много хора" вътре в себе си знаят, че чашата на търпението прелива. Така стана с поредния изсмукан от продуцентските пръсти "скандал", с който се занимава цялата държава вече няколко дни. За да е хубав един скандал, в него трябва да са замесени държавни институции (например МОН). А ако от тях се интересуват стотици хиляди български данъкоплатци, то тогава си имаме чудесна тема за заформяне на медиен скандал, който да отразяваме поне три дни (например "Матури 2015").

       Най-напред фактите. Една медия обявява, че е разкрила схема за закупуване на отговорите от т.нар. Матури 2015г. В нарочен репортаж на фона на тайнствена музика и размазани кадри ни въвеждат в „схемата“. Според младата репортерка младеж в кожено яке е обявил по Фейсбук, че ще и продаде отговорите от матурите срещу 200лв. Младежът охотно и подробно разказва откъде взима отговорите, неколкократно пояснява, че с този бизнес се занимава от години и дава допълнителни детайли за собственото си „престъпление“, като без никаква причина споделя с непълно непозната бъдеща клиентка всички подробности от краденето на тестовите отговори от зрелостните изпити... 

       В крайна сметка в т.нар. репортаж не се показва предаване на пари. В същото време младежът не дава и никакви отговори от матурите на "купувачката". (Т.е. на репортажа, който гледахме, не видяхме абсолютно нищо, говорещо за престъпно действие по смисъла на Наказателния кодекс. Защото, колеги, само действията описани в Наказателния кодекс са престъпления, а не това което вие си представяте, че е престъпление - бел.авт.). 

       Следва включване от деня на изпита, когато час и половина след началото му, младата репортерка получава есемес с отговорите от теста на зрелостниците. Прави се извод: Ето как нашата медия купи Матурите за 200лв. 
      Знаем какво последва. Въпроси към МОН, разследване от МВР и най-важното: Цялата държава, социалните мрежи и всички останали медии се занимават с тежките разкрития…

       Но да си зададем въпроса: А дали е така? Наистина ли видяхме как се купуват матурите или като илюзионисти ни внушиха да си мислим така? 

      Да погледаме репортажа още веднъж. Виждаме множество кадри (близки и по-далечни) на "продавача". Те няма как да са от една скрита камера, носена евентуално от репортерката. Трябва да е имало най-малко две "скрити" камери. Или репортерката е много ловка в ръцете, или "продавачът" е безкрайно неинтелигентен и не забелязва множеството камери, които го снимат. Самият "продавач" като на интервю разказва откъде взима отговорите, сякаш чете предварителен сценарий, като включва всички по веригата за създаването на тестове в МОН. И най-важното - не взима никакви пари. И не дава никакви отговори. Всичко това директно го прави абсолютно невинен, ако изобщо разследващите стигнат до човека, влязъл в ролята на "продавач".

     Изводът на медията обаче е: "Матурите са купени! Ние ги купихме, нали видяхте!". 
     Ами не видяхме, колеги! 

    Да не пропускаме думите на репортерката, която "потвърди" покупката на матурите със съюза за условие "ако". ...Ако си нося телефона, ако получа есемес с отговорите, ако препиша, ако, ако, ако... Но условието, колеги, не потвърждава тезата ви, а просто я поставя под съмнение, или както е в моя случай под въпрос за достоверност.

    Примерът за преписване, който показвате е възможен и без де си купуваш отговорите предварително. Но затова в стаите има квестори и никой не може да си ползва телефона, т.е. такова преписване е невъзможно... Но това са все неща, които в репортажа липсват. Всъщност какво точно ни показва репортажът. Гледайте го пак и ще видите, че извън тенденциозния текст, в кадрите няма абсолютно нищо съществено или подкрепящо силните думи за купените отговори.
    Какво ще стане с разследването? 

    Отговорът е нищо. Защото и нищо не се е случило. Всеки може да реши задачите за час и половина и да прати отговорите чрез есемес. Но нали затова има наблюдатели, камери и куп хора, които следят да не се преписва от телефони и друга техника. Целият вой, последвал "разкритията" просто показва медии, които не проверяват информацията, а папагалски повтарят една несъществуваща измислица. Спомнете си Костинброд, флашките, тефтерчетата, които са реализирани по същия сценарий и резултатите са никакви, защото всичко е един добре обмислен медиен продукт, който се пласира на мен, търпеливия и според „много хора“ глупав българин, като Новина. 

     И не забравяйте да следите темата, макар че в България всяка новина се разпространява точно три дни. Проследете тази, за да проверите дали медията, автор на репортажа е казала истината. Защото при толкова "разкрития" за покупката на отговорите, не може да няма виновни. А ако няма виновни, дали всъщност е имало причини, те да се търсят?

     На финала ще ви обърна внимание на следното. Да правиш сам събития и после да ги отразяваш е стар медиен трик, разписан в учебниците по PR. А когато останалите медии отразяват твоето събитие, то успехът е наистина голям. Така например доста хора, смятат, че "Да изчистим България за един ден" е общинска инициатива в големите градове... Но как се нарича онова действие, когато с тенденциозни, мистификационни и нереални репортажи на практика въвеждаш в заблуждение аудиторията, оставям да прецените вие. 

*мистификация - Мистификацията е представяне на невярна информация за вярна. Изразява се в съчиняване или преиначаване на факти и наблюдения, с цел така променени, те да представляват доказателство за нечия теория, в преувеличаване на значението на дадено събитие или личност, преиначаване на характеристиките на даден обект, с цел да бъде повдигната стойността му. Най-често мистификацията има за цел някакъв вид облага - парична, политическа или друга.