Кварталите около Марица – уникални и парадоксални

Проектирането на  коритото на река Марица, за  което в бюджета на Общината са предвидени 250 000 лева, е факт, който пловдивчани очакват с надеждата, че като елемент от градската структура, реката ще интегрира обществения ритъм в единно цяло, вместо да го разделя и отчуждава на пространствени части. 

Социализирането на моста на Адата пък, където ще бъдат направени множество атракции, е част от концепцията на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 г. Превръщането на коритото на реката в зона за активен градски живот е тема, изискваща консенсус от пловдивчани, а начинът, по който ще се случи това, остава приоритет за проектантите и градостроителите. Днес обаче фондация „Отворени изкуства” продължава традицията си да дебатира съдбата и осмислянето на  знакови за Пловдив пространства, будещи интерес и емоционална ангажираност и тук споменавам красноречивата формулировка на дебата в днешното издание на инициативата „Беседка за града” – „Неопитомената Марица  между три квартала. Реката – начини на обитаване – Каршияка, Мараша, Столипиново. Модераторът Катрин Сариева е наш събеседник:

К.Сариева:  Ние не се занимаваме с реката или, ако се занимаваме, то е – доколко тя, присъстващо, отсъства. В „беседката” искаме да поставим въпроса за начините на живеене в три пловдивски квартала, които се намират чисто географски около реката и тя е тяхната граница. Доколко те са формирани, заради реката или извън нея, това е друг въпрос, който трябва да бъде  дискутиран. Сариева подчерта, че  акцентът е върху различията на кварталите като начин на живеене и исторически начин на появяване. Между Мараша и Каршияка има близки черти, поради факта, че се оформят като големи български квартали в периода на голямото преселение в края на 18 и 19 в., когато Пловдив придобива характерен български облик. Столипиново обаче е различна история, появява се чрез решение на градската управа през 1889 г., когато е решено циганите да бъдат „изнесени” на 2 км. от града, по бих ги нарекла, санитарни причини. Това, заради което ние се занимаваме с тези квартали, е обговарянето на непознатите като начин на живот забележителни пловдивски места. Нито Мараша, нито Каршияка, нито Столипиново ще присъстват на някаква официална карта на града, на карта, с която да водим делегации и да показваме на важни гости. Важното за нас е да покажем Пловдив като начин на живеене, затова показваме тези квартали. Реката присъства като пейзаж в града, коментира Катрин Сариева.  По думите й,  дори пловдивчаните, които живеят в тези квартали, особено младите, малко познават историята им. Те трябва да ги опознаят и като начин на живеене през вековете, защото днес те  са различни от това, което са били в началото – като Мараша и Каршияка, където, ако има зона на тотално изменение на нейната същност, това е точно Каршияка.  Повече чуйте от интервюто с модератора  и историк Катрин Сариева тук: