България отбелязва днес Денят на Ботев и на загиналите за свободата. Всяка година това се случва в деня на смъртта на поета и революционер Христо Ботев – 2 юни 1876 г. За първи път това като обществено отбелязване се осъществява във Враца и в Пловдив през 1884 г., а официалното честване започва 1901 г. Тогава на тържествата на връх Вола, сега Околчица, присъстват и ботеви четници. В този ден е разговорът с Боян Ботйов – правнук на великия българин и председател на общонародната фондация „Христо Ботйов”.
РП: Вие сте и историк, посветил живота си на проучванията не само за Ботев, на рода на Ботев, както и на други български възрожденци. На ден като 2 юни в медиите се появяват различни версии за трагичния край на Ботев. Има историческа теза, има и различни версии кой предаде Ботев. Искам да започна разговора с вас затова кое е важното за Христо Ботев, когато приемаме, че той е един от най-великите българи, днес, в деня, когато България отдава всенародна почит.
Боян Ботйов: Когато говорим за един национален герой естествено, че много по-маловажно е това как е загинал и коментара на различните версии около неговата гибел, същественото е това, което е оставил след себе си – неговите завети, гениалната му поезия, публицистика, журналистика, гениалното му дело, което по един неповторим начин съчетава думите с делата, перото със сабята и револвера, заветите към поколенията, в името на които отдава младия си живот заедно с още 208 четника негови другари това са съществените неща. Всичко останало са щрихи от пейзажа на врачанския Балкан и стремежът на хората в днешно време да се изявят, катерейки се по голямата снага на великия Христо Ботйов – с различни версии затова, че има предателство, че се е самоубил – всичко може да се срещне, но един сериозен изследовател, хората, които се занимават с история, отсяват това като нещо ненужно, като плява и се осланят все пак на това, което историческата наука е успяла да установи макар и без документи, защото ясно е, че от един такъв момент няма да има нищо документирано нищо, просто се осланяме на това, което са установили комисиите, които са посетили врачански Балкан няколко пъти, в които са участвали и ботеви четници, както стана дума вече.
Р. П.: Само още едно изречение, включително и тезата за предателството, питам ви, защото сме много чувствителни от друга страна към нея. Тя съществува, или се прокрадва, или се проектира върху двамата най-велики българи - Ботев и Левски.
Б. Б.: Темата за предателството е вечна, не само в България, в други балкански и европейски страни има предателства, не е това някакъв специален български патент, така че да се рови специално, за да се открие предателство аз смятам, че това е много вредно и ненужно особено, когато се стремим да дадем на младите хора някакво възпитание, някакво пренасяне на традициите, на усещането, на духовността от епохата на Възраждането.
Боян Ботйов препоръчва на младите, особено на учениците от последните ктласове, ако искат да разберат величието на личността на Христо Ботев, да четат неговата публицистика.
Той живее в родова къща на фамилията Ботев, в която са запазени много лични вещи от фамилията, между които е и над 150-годишна икона, която е била на майката на Христо Ботев, баба Иванка, която е живяла в този дом до края на живота си.
И днес има хора, които носят в сърцето и душата си Ботев. Оставят цветя пред паметната плоча и барелефи на къщата, в която е живяла майката на Ботев баба Иванка и братът на Христо Ботев- Кирил.
Нещата и днес се случват, макар и не така възторжено и масово както преди, и аз съм оптимист.
Цялото интервю с Боян Ботйов е в звуковия файл.
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...
В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..
Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..