В Гърция никой не знае, какво ще стане утре

Финални сцени на гръцката трагедия, начални – за  омиротворяване на еврозоната или ново отлагане на агонията с неясни икономически последици за  семейството на Европа?  Крайният срок за някаква яснота около тези въпроси изтича тази нощ, заедно със спасителната програма на Гърция с кредиторите. 

Сега думата има народът - парламентът подкрепи предложението на правителството за референдум по последното предложение на кредиторите за отпускане на 15,5 милиарда евро за следващите  пет месеца, но само при условие че Гърция се съгласи да увеличи данъците и да намали разходите.  Как активните хора приемат случващото се в държавата? Барометъра на общественото настроение в Гърция ще проверим в директна връзка в ефира с Илияс Халиянис - магистър-фармацевт от Комотини, член на националното ръководство на съюза на фармацевтите: 

За първи път в Гърция  ситуацията е много лоша – има напрежение, хората не могат да извадят пари от банките. Те са затворени от вчера до 5 юли и това означава, че в края на месеца, когато се получават пенсии и заплати, хората не могат да посрещат дневните си нужди. Моето семейство е с две деца, искам да отида до магазина да взема мляко и не мога, защото имам само 60 евро. И така ще е всеки ден – нищо не мога да си купя, защото не зная, какво ще стане в бъдеще.  Когато бях в България, живеех до църквата „Александър Невски” и виждах хората, които викаха тогава през 1997 г. „Който не скача, е червен”. Въпросът в Гърция не е между червените и сините, за нещо, което отива до задънена улица. 

Трябва да видим,какво ще стане утре и никой не може да отговори – нито червените, нито сините. Тези последни 5 години бяха само данъци и развитие, което ни обещаха и  ЕС,  МВФ, и гръцката власт и .... за съжаление, не стана нищо. След това, което стана с банките, кризата не е вече само икономическа. Големите фирми спряха да дават лекарства за Гърция и сега не знаем, дали утре пациентът ще намери лекарството си, не само, дали ще успее да го плати. Частта, която сега се дава, е около 70%. Ако някой обаче взема лекарство за диабет, то струва повече от тези  60 евро. Освен това, количествата, които големите американски и германски фирми ни изпращаха, сега са много малки. Не можем да отговорим на въпроса: какво ще стане – за парите, за лекарствата, ситуацията е много тежка.

Никой не знае и не може да каже, какво ще стане на следващия ден. Премиерът реши няколко проблема с този меморандум. ЕС обаче не прие посоката за развитие на преговорите, която Ципрас даде и затова той назначи този референдум. Аз не мога да кажа, дали ще бъде по-добре или по-лошо след референдума на 5 юли в Гърция. Ако отговорът е „не” на ЕС, трябва да се намери национална политика за посоката на развитие. Другото е – ЕС да намали този дълг, за да съществуваме с евро или да се върнем към драхмата. 

Интервюто с Илияс Халиянис, магистър- фармацевт от Комотини може да чуете в звуковия файл.