За въпросите, които бяха зададени от Гърция към Европа и към Гърция като една невъзможна врата за изход от кризи и още като повратна точка за политически процеси, икономически самоубийства, пропаганда, свързана с идеология и различното разбиране за демокрация като тържество и вопъл с балкански привкус в нашата съседка и у нас сега започваме разговора с проф. д-р Боян Дуранкев.
Кажете според Вас след голямото „не” от страна на Гърция какъв ще бъде отзвукът за тази част от територията на Балканите и по-специално за България?
Боян Дуранкев: Отзвукът ще има много посоки – когато гръм удари, ехото ще заглъхне в различни направления, вероятно и в България, защото ако си спомнят нашите слушатели, точно преди да се проведе референдумът, грантовите социологически агенции платените, добре платените служители – експерти на чужди разузнавания твърдяха едно и също, че Гърция ще каже „да” на затягането на коланите, на плащането на дълговете 100 г. от тук нататък. Оказа се, че всичко това беше разбито на пух и прах от самите гърци, от фактите и от този момент политиката на затягането на коланите на обикновените хора, на даването на привилегии на олигарсите, на хазарта, на всичко това, което години наред личеше, че не е на добро в Европейския съюз на това нещо постепенно ще се сложи една точка, но с дълго многоточие в Гърция.
Р. П.: Какви са уроците обаче за нашата страна от гръцката банкова и финансова криза?
Б. Д.: Тепърва ще си проличат какви ще бъдат ефектите. Със сигурност може да се каже отсега обаче, че преговорите на Гърция ще бъдат продължителни и мъчителни и че ще трябва по някакъв начин самият ЕС и Европейската централна банка да реагират на всички държави като Гърция, които са изпаднали в тежки затруднения и които ще трябва да плащат десетилетия напред дългове, разбира се вече без едно такова солидно участие и натискане от страна на Международния валутен фонд и промяната със сигурност ще тръгне и в България. Гръцките банки, които са в България, няма да имат някакви притеснения, българите не са в момента в някаква паника да теглят своите лични спестявания, България не е пред банкрут и това означава, че не толкова икономически колкото социално и политически ехото ще заглъхне в България през тази и през следващите години.
Р. П.: Проф. Дуранкев, да Ви попитам обаче, според един доклад на МВФ България в чувствителна степен е застрашена от гръцкия фалит. Става въпрос за преките контакти в областта на търговията, не само в банковото дело. В този смисъл Вие смятате ли, че страната ни ще се окаже доста по-застрашена, отколкото останалите държави не само по логиката на съседството, но - и от еврозоната?
Б. Д.: Страната ни е застрашена от едно – две – три други работи повече, отколкото - от гръцката криза. Например, вътрешните дългове – междуфирмените дългове в България са достигнали чудовищни размери, но това не тревожи никого засега. Освен това набъбването на външния дълг но България през тази година също е огромно, но изглежда и това не тревожи никого, но в гръцките отношения с гръцките фирми, особено тези, които имат тук предприятия или тези, които търгуват с България, със сигурност ще има определени затруднения, но те няма да бъдат в размерите, които се предричат.
Р. П.: А възможно ли е да се стигне до оскъпяване на дълговете заради ситуацията в Гърция?
Б. Д. Ние пряко не се влияем от гръцката криза, но косвено може да се повлияе, защото от едно решение на Конституционния съд, че едно такова пасуване на нов дълг, каквото беше поето – 18 и половина милиарда в България, не е минало по законовия начин. Това нещо може да повлияе и българите, всички български граждани ще бъдат разтревожени от набутването на този дълг, защото той ще се плаща и от това, но и от следващото поколение...
......................
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...