Тръгна ли Гърция по спиралата на катастрофата, след като близо 62% от гърците гласуваха с НЕ на референдума, на който те трябваше да решат дали да се съгласят с условията на международните кредитори?
По думите му, в проведения в южната ни съседка референдум връх е взела нагласата на гръцкото население да не му отнемат социалните придобивки, "по-добри дори от тези в Германия и във Франция". "Това обаче няма как да се случи и те ще трябва да приемат някакви компромиси", подчерта Йончев и допълни, че позицията на правителството на Гърция при преговорите след референдума ще е по-стабилна, още повече че и Европа е усетила заплахата от разпадането на конструкцията на Еврозоната.
"Перспективата е Гърция да остане в системата, а ЕС да се опита да преразгледа зависимостта си от банковите институции, която е много тежка. Въпросът е да се намери политико- икономическия компромис, тъй като до голяма степен става въпрос за геополитически интереси", отбеляза политологът.
Според него, предизвикателство е пред Европейския съюз как са организирани отношенията му с финансовите институции."Тези кредити, които се дават с непосилни натоварвания – те се дават от хора, които са специалисти, които мислят, които гледат бъдещето, те много добре съзнават факта, че няма откъде да извадят тези пари, за да ги върнат. Такъв тип отношения трябва да се преразглеждат. Има едно ниво, от което отговорността не е само на оня, който взел кредита т. е. не е толкова невинна позицията на кредитодателя. Сега Германия, която е дала над 40 милиарда евро, Франция – над 30, Италия също – те искат да си го върнат до последния цент. Хубаво, ама това не самите държави, а финансовите институции. Доколко държавата контролира финансите това е част от преговорите", каза още в интервюто Йончев.
Той счита, че трябва да се види, че се прави компромис и от двете страни, за да не се получи заразителен пример, като от тук нататък при кредитирането институциите сигурно ще бъдат по-внимателни и ще искат повече обществена яснота.
"От една страна това не са някакви фантастични кредити, които не могат да бъдат покрити – Европейският съюз има много солидни резерви, но въпросът е примерът да не се размножи, да не стане заразителен и от всяка една географска точка да започнат да искат да не си връщат кредитите, това разбира се ще разпадне съюза, ще стане нестабилен светът – това е катаклизъм, много дълбок. Няма да се тръгне към такова нещо. Затова трябва да има видимост на компромиси от двете страни и това, че Гърция не така безнаказано ще може да вземе такова решение", коментира политологът.
По думите му, самите гърци прекрасно разбират, че те искат да останат в Европейския съюз. "Ако направят сега референдум „Иска ли Гърция да излезе от ЕС?” грамадната част ще кажат, че не искат, защото там е удобно, там е добре. Но дойде време да се плаща много тежко и затова те не биха приели чак такива тежки условия, тъй като при тях падането е от високо, затова им тежки толкова и имат такава психика национална. Ние сме по-различни. Португалците са по-различни от испанците, испанците са по-реактивни, но при техния статус също в сравнение с Гърция е много по-ниско нивото на социални придобивки..."
"....Всяка държава е различна, ситуацията е различна. В Гърция комбинацията от условия бяха такива, че при Гърция се пукна циреят. В този случай няма права страна – кредиторите не са облечени целите в бяло, а гърците в черно, трябва да се намерят тези нюанси, за да се поддържа равновесието. Криза е – дума да няма. Това е може би най-тежката откакто е започнал интеграционния процес в ЕС, но кризата няма да мине в политическа, тя ще си остане финансова. Политиците ще трябва да я решават за сметка на своята популярност. Може би много тежка е ситуацията при Меркел, защото Германия е диригентът на съвременна Европа и не можа да се справи с този проблем с Гърция. Преговорният процес сега ще започне с по-ясни позиции и с очакване и от двете страни да направят някаква стъпка, а не само от едната страна..."
Цялото интервю с него чуйте в прикачения звуков файл.
Пожарникари от районната служба в Асеновград и колегите им от участъка в Лъки спасиха семейство, бедстващо в снежни преспи в Родопите преди седмица. От пловдивската пожарна уточниха, че на 6 декември следобед е получен сигнал на тел. 112, че автомобилът на семейство Александрови е затънал в снега на пътя между с. Манастир и връх..
България и Румъния ще станат пълноправни членки на Шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. Решението беше взето официално на заседанието на Съвета на Европейския съюз днес. Това е един голям ден за България, в който най- после станахме пълноценна част от голямото европейско семейство, свързано със свободното преминаване през вътрешните граници..
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ е бенефициент на мащабен проект, финансиран от Плана за възстановяване и устойчивост. Проектът е по компонент „Иновативна България“, инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“, процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна..
Може ли да се пребори хроничната болка? Отговор на този въпрос дава приложеното иновативното лечение за намаляване и премахване на хронична болка чрез замразяване на сетивни нерви в МБАЛ „Света Каридад“ в Пловдив. То беше извършено от екипите на д-р Никола Миленкович в отделението по анестезиология и интензивно лечение, който разказа в програма..
Ако парламентът гласува връщане на ставката на ДДС от 20% върху дейността на ресторантьорите, ще започнем поетапни стачни действия. Това заяви пред Радио Пловдив заместник-председателят на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация и председател на пловдивското сдружение "Тракия" Еньо Енев . Той посочи, че всичките 36..