Бацилите не се съобразяват с политическата конюнктура

Говорим с председателя на пловдивската колегия на ветеринарите д-р Вяра Гришина. Нека, първо, да припомним какво е това заболяване, какви са рисковете то да съществува както в малки, в домашни стопанства, какъвто е варненският случай, така и в по-големи?

Вяра Гришина: Антраксът е древно заболяване, бактериално заболяване. То е много характерно за летния период, тъй като спорите на бактерията преживяват десетилетия в почвата и когато се изсуши почвата, животните започват да ядат растенията, тревата заедно с корените и така поглъщат и антраксните спори, които в организма им се събуждат и водят до много протичащо заболяване с висока температура, с подуване на корема, с тежка диария, може дори да се появи кръв от носа, дори от ушите. Смъртността е изключително висока и много бърза.

Затова всъщност е много характерна за животните, които пасат на открито. В големите ферми, които си изхранват животните на ясла антракс трудно се появява.

Рисковете са по-големи за тези, които извеждат животните на свободна паша в т. н. антраксни полета. В България от десетки години работи система, в която се описват  тези полета, а това са местата, където са установени заболели от антракс и починали от антракс животни. 

Тези места по принцип се ограждат с мрежа, изрично се написва, че животните не трябва да бъдат извеждани там на паша, не бива да бъдат водени на такива места на водопой. Проблемът е, че през последните 2 – 3 – 4 г. в България животните се ваксинират не по план както би трябвало да е според профилактичната програма, а се ваксинират, когато дойде ваксина или ако дойде ваксина. 

За съжаление тази година ваксина все още няма, което, как да го нарека, малко грубо бих го казала, но бактериите и паразитите не познават нито министъра на земеделието, нито директора на Агенцията по безопасност на храните и не се съобразяват с политическата конюктура. 

Поради тази причина се оказва, че здравеопазването на животните не е на задоволително ниво, тъй като не се спазват медицинска правила, а се спазват някакви бюрократични такива, които нямат нищо общо с епизоотологията, т. е. опазването на животните от заразни болести.