Гръмнаха информационните агенции в края на миналата седмица, че е открита Земя- 2.
Какво означава за света на науката това откритие сега се разговаряме по темата с д-р Николай Петров – директор на обсерваторията на Рожен.
Р.П. Стана ясно да не се въодушевяваме толкова и превъзбуждаме – не е първата Земя-2 открита. Кажете ни каква е парадигмата на тези открития и какво означава пък този последен дан на науката, който ни се дава с телескопа „Кеплер”.
Николай Петров: Телескопът „Кеплер” с една от най-чувствителните камери, произвеждана до момента, основната му задача от няколко години насам беше свързана с това да открива наистина както нови светове, планети, обикалящи около други звезди, така и звезди с много специални периоди на изменение на своя блясък, когато те светят, може би да са двойни звезди, а може би са по-различни, но разбира се идеята, свързана с това сами ли сме в Космоса като цяло той не е от днес и наистина има една такава неписана, да я наречем, надпревара кой всъщност ще докаже има ли няма свят подобен на нашия, а защо не и цивилизации подобни на нашата. А това, че съвсем скоро, само от седмица насам, за поредната нова планета се спомена, която прилича на Земята – да, абсолютно вярно е, че това не е първата такава, но периодично в Съединените щати обичат да правят реклама сами на себе си, разбира се, това е важно, разбира се, това е интригуващо всички нас, но до момента има открити вече 8 – 9 планети, които смятаме, че много наподобяват нашата планета Земя, а тази е една от всички тях.
Р. П.: А какво е по-различното за това откритие успяхте ли да проучите, вие, който разполагате с повече информация от тази за широката публика?
Н. П.: Няма нещо по-различно от нещо, което досега сме направили. Просто е още една приближаваща ни към идеята установена планета, която все пак доказва, че най-вероятно не сме единствени в света. Аз лично съм от хората, които са от по-големите оптимисти и смятам, че живот извън Земята съществува. Много е вероятно това да бъде доказано в следващите максимум до една година и това се отнася за нашата Слънчева система, но тук говорим не за извънземни с летящи чинии, а за микроорганизми и вируси, а това ако го докажем със сигурност вече бихме могли да бъдем уверени в това, че съществуват и други светове, подобни на нашия. Проблемът засега на учените, пред нас е, че световете, които откриваме, новите планети, обикалящи около звезди, подобни на нашето Слънце, са на големи разстояния от нас и ние няма как на 100 % да бъде убедени в това, което сме открили, видели и изучили досега. Но откритите, потвърдените планетни системи досега хем са вече над 1700, а потвърждение за такива други чакат още над 4000 и в основния смисъл те са открити наистина от мисията „Кеплер”, но това се случва с други телескопи. В нашата обсерватория Рожен също имаме открити, екзопланети се наричат, нови, но на тях със сигурност не може да има друг живот. И все пак това е част от нашето близко бъдеще.
Р. П.: Разбира се, за да се докаже, за да се търси живот съм сигурна, че още много учени, много технологии, много усилия трябва да се вложат, но на територията на астрономията какво означава тази честота на откриване на планети – братовчеди на Земята?
Н. П.: Разбира се, разбира се. Това, което имаме като възможно най-добра техника и апаратура, мисията „Кеплер” в т. ч., най-доброто, което досега сме направили технологично ние всъщност сме откривали и откриваме на едва на една четвърт от всичко това, което наричаме наша галактика Млечен път и се оказва, че всяка една от 10 звезди има планетна система около себе си, а всяка една на около 100 звезди има планетна система подобна на нашата Слънчева система и може би планета Земя подобна на нашата, а само Млечният път наброява около 150 милиарда звезди. Това е едно колосално число, което ние тепърва изучаваме, а милиардите галактики във вселената ни карат наистина да мислим, че не сме единствените, които съществуваме засега в тази безкрайна вселена.
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Спорове около представителността на организациите на аграрния сектор, който очаква решения по важни теми от държавата. Илия Проданов беше избран за председател на Българската аграрна камара, след като част от браншовите организации я напуснаха, несъгласни с начина на вземане на решения. За заместник-председатели бяха избрани съпредседателят на..
Виктор Павлов управлява софтуерна компания, която има опит в разработката на продукти за управление на търговска дейност. Той коментира напрежението на бизнеса от въвеждането на лицензиран софтуер за управление на продажбите в търговски обекти. "Като цяло спорът идва оттам, че се опитва да се хване процеса по неиздаване на фискални бележки от..
ОбС на Пловдив не прие предложението на представителите на БСП за програма „Достъпно жилище“. Идеята визираше подкрепа за строителство на жилища за млади семейства на цени под пазарните. Общинския съветник Калин Милчев коментира със съжаление, че това е първата политика, която би развила община Пловдив в посока младите хора, младите семейства, младите..
Годишна конференция за инвестициите във водния сектор се провежда днес и утре в Старосел с участието на експерти от бранша. Включват се представители на Европейската комисия, Министерството на околната среда и водите и учени. Организира се от Българската асоциация по водите. Водният сектор изисква много инвестиции, както за поддръжка,..