Правила за опазване на растенията, позволени само за лично ползване и опазване на находищата им

С аромати, цветове и свежест планината мами в летните жеги, а ръцете на туристите сякаш сами посягат към растенията, с които на свеж букет или сушена връзка  можем да пренесем богатството на природата у дома. Използването на лечебни растения е все по- популярно, мнозина се връщат към народната медицина и изпитаните природни рецепти.

Богата на билки българска земя позволи събирането им да се превърне в поминък на мнозина. От една страна – дейност, която заслужава поощерение, от друга - поставя въпроси за опазването на находищата на диворастящи видове, част от които намаляват и към тях грижата е специална.

Държавата ежегодно определя кои растения имат нужда от специално закрила заради ограничените ресурси на техните естествени местобитания.

Тези растения могат да се събират само за лично ползване – т.е в малки количества от 1 до 10 килограма в завсимост от това каква част от растението се събира- лист, цвят, стрък или корен.

Много е важно добре да се познават и правилата на бране, така че да не се поврежда самото растение.

Основните от тях, синтезира Димитрина Ботева, консултант от Фондация "Информация и природозащита:

-  Да се разпознават растенията

-  Да се знае периода на събиране, защото лечебните свойства не са еднакво силни

-  Да се оставят добре развити растения в находището, за да бъде то запазено

Тези правила са универсални, те важат за всички лечебни растения- и когато се предадават за преработка, и за  домашата билкова аптека.

Както стана дума, това не зависи само от собственото ни желание, а е свързано и с протекцията на закона, който пази застрашените растения и не позволява бране за стопанско ползване / исоп, дилянка, пирински чай, бял риган..../

Тук е мястото да ви заведем както се  казва „на терен” и да видим какво се случва с едно от най- популярните напоследък растения. То е уникално за Балканите, расте в само у нас и в Северна  Гърция. В замисимост от това къде расте – се нарича Мурсалски, Пирински или Алиботушки чай.

Полезните му  качества са известни отдавна. Освен, славата му като„българската виагра” доказани са качествата му за засилване на имунната система и благоворното действие при кашлица, сърдечни заболявания, профилактика срещу рак....

Растението помага, а как го пазим ние?

Дори разпространението му в трудни, пресечени местности и на голяма надморска височина на находищата – над 1200 метра не успяват да го предпазят от недобросъвестно събиране.

Растението и местообитанията му са защитени от закона: диворастящият вид може да се събира  само за лични нужди - не повече от 2 кг. на ден и то при стриктно спазване на правилата за бране.

Особено ревностни към опазването му са хората от планината, за които това богатство трябва да се запази.

Даниела Кубинска от с. Мугла обича и събира билки от години, тя е и кмет на село Мугла. А то се намира в подножието на планината Мурсалица, където е едно от находищата на ценното за региона рестение.

Тя е обезпокоена от това, че не винаги хората, които берат билки ги познават добре, че понякога жестоко изскубват растенията, че от нетърпение изпреварвата периода на събиране.

Алтернативата е ползване на култивирани видове. Специално за мурсалския чай - част от стопаните, които го отглжедат са разположили насажденията си в непосрествена близост да естествените обитания на растението и на практика добиват билката при 100 процента покриване на естествените условия, които гарантират и същите качества.

Култивираните растения имат същите качества, като диворастящите, твърди и Димитрина Ботева.

По нейните думи така любителите на билки ще ги потребяват при по - лесен достъп, от друга страна несе излага та риск застрашени от унищожаване находища на ценни билки.

Още информация по тази и други теми, свързани с устойчивото ползване на лечебните растения можете намерите на адрес rubriki.eu.