За изискванията, които поставя новата наредба за категоризация на заведения и хотели е разговорът с Пантелей Немцов – председател на Регионалната туристическа асоциация „Родопи”.
Р. П.: А лесно ли се осигурява такъв персонал?
П. Н.: Не, за съжаление. В последните години се скъса тази връзка и за съжаление кадри, които отговаряха на тези изисквания малко по малко или се отдръпнаха от туризма или отидоха в чужбина и в момента туризмът изпитва глад за кадри и затова посочвам, че много трудно намираме кадри.
Р. П.: Ще доведе ли влизането в сила на наредбата до повишаване на цените за някои от ресторантите и хотелите и до прекатегоризирането на други заведения и места за настаняване?
П. Н.: Не би трябвало, защото хотелската база е на доста високо ниво и тя е обзаведена с машини и съоръжения последен вик на модата. В крайна сметка, който не отговаря на новата наредба може би ще се наложи да се вкарат допълнителни инвестиции, за да може хотелската база да хармонизира с тази наредба и това, което е приложение към тази наредба, т. е. вече имаме правила, в които са най-подробно описани какво точно трябва да представлява всяко едно място за настаняване и заведенията за хранене и развлечение. И все пак в крайна сметка, когато имаш една категоризация тя е първото нещо, което дава на туриста една увереност, че тук може да бъде посрещнат добре и да бъде обслужен добре и вече впоследствие ако този турист е доволен той остава предан гост.
Р. П.: Да ви попитам какво мислите за забраната за дивото къмпингуване, тъй като в планината има много такива случаи и кой трябва да контролира спазването на наредбата, когато тя влезе в сила?
П. Н.: Това е в момента двусмислено. То се проявява най-вече от проблемите по черноморското крайбрежие, при нас също се наблюдават тези процеси, но те са единични случаи, но като се има предвид, че собствеността е най-различна – горски фонд, частни територии, кооперативни територии, общински територии, от тук произтича и проблемът с координирането и най-вече с контрола върху дивото къмпингуване като беше наречено.
Р. П.: А кой ще го контролира?
П. Н.: Би трябвало да го контролира собственика на съответната територия, но като цяло това е много трудно, защото тези собствености, които ви ги изброих, те се преплитат и това е сложно, защото вие може да преминете през един общински имот и да отидете в частен и обратно – да отидете от общински в горски фонд и тогава вече общината няма задължението да контролира горския фонд и съответно горският фонд не се занимава с територията на общината, така че това е доста комплицирано.
Р. П.: Накрая да ви попитам за единния телефонен номер – 9 девет – за рецепцията – това ще изисква ли особени капиталовложения за бизнеса, наистина ли се налага да има единен номер?
П. Н. Първо, налага се, налага се, това е за удобство и за обслужващия персонал, и за клиентите. Ще се наложат някои допълнителни средства, но те ще се изразят в софтуера на съответната телефонна централа, т. е. няма да бъдат капиталови разходи от сериозен мащаб, просто ще се промени софтуера към обслужващата фирма.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.

"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..