Държавният бюджет завършва юни с излишък от 890 млн. лв., което е 1.1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт за годината.Това показват данните на Министерството на финансите. Какви новини и какви рискове пораждат цифрите от изпълнението на най-важния за страната финансов документ – отговорите търсим от икономиста от ИПИ Калоян Стайков.
Р. П. Доколко добра новина е излишъкът в бюджета?
Калоян Стойков: Излишъкът е много добра новина, тъй като през последните години имахме дефицити, т. е. ако се обърне тази тенденция това би означавало намаляване на публичния дълг и рано или късно трупане на резерви каквито имахме до 2008 г. За съжаление това не е цялата картина през тази година, тъй като трупането на излишъци продължава до май, а от юни нататък имаме месечни дефицити, т. е. през м. юни държавата е харчила повече отколкото е събрала и доколкото разбирам от предварителните данни това нещо се запазва и през юли, т. е. през първите пет месеца имаме трупане на излишъци, а от юни нататък имаме намаляване на натрупания излишък.
Р. П.: Как всичко това ще се отрази на обикновения потребител?
К. С.: Бюджетът няма пряко влияние върху гражданите освен по линия на икономическото развитие, но той е много важен за икономиката, т. е. ако икономиката не се развива достатъчно добре това означава естествено и по-слабо развитие на пазара на труда, по-ниски доходи и т. н. Излишъкът според мене е добра новина за икономиката, тъй като, както казах, това означава намаляване на публични задължения, но за съжаление през тази година едва ли ще видим годишен излишък, по-скоро ще видим дефицита, който си е формиран по закона, може би не в този си вид, може би малко по-малък, но продължаваме да виждаме дефицити, т. е. това, което се вижда е, че фискалната политика, като цяло манталитета на министерствата се запазва и той е в момента, в който се види, че има повече приходи идват и заявките за повече - това го видяхме преди няколко месеца в МВР, социалният министър вече прави заявки за по-високи пенсии, по-високи възнаграждения и т. н.
Р.П.: Т. е. дупката, ако така можем да я наречем, в бюджета ще бъде веднага запълнена с този излишък, основно с увеличаване разходите за заплати?
К. С.: Не само за заплати, а и за всякакви разходи. Разходите за заплати и в момента растат, а прогнозата за цялата година е те да са по-ниски от миналогодишните, но за първите шест месеца виждаме, че те се увеличават, а да си мислим, че през втората половина на годината магически някой ще намали разходите за заплати изглежда доста наивно т. е. това е едно перо, което няма да бъде изпълнено така както е заложено, т. е. там ще имаме непредвидено високи разходи.
При други разходни пера, които се очакваха да се увеличат през тази година т. е. да са по-високи от миналогодишните, за първите шест месеца виждаме, че те са по-ниски от изпълнението през миналогодишните шест месеца, което означава, че просто се отлагат за втората половина на годината. По този начин се създава и илюзията, че разходите са ниски, имаме достатъчно големи излишъци – защо да не похарчим още малко. Добре, но като се получат и новите заявки за непредвидени разходи - заплатите са единият пример, и тези заявки се изпълнят, през втората половина на годината като се изпълнят и планираните разходи, изведнъж общите разходи в бюджета ще станат много високи и естествено натрупаните допълнителни приходи просто ще изчезнат много бързо в нови текущи разходи вместо да отидат в резерва и съответно за погасяване на дълговете.
Р. П.: На какво се дължи по-добрата събираемост?
К. С.: На различни фактори. През първите два месеца и през юни тя се дължи на доста по-високи приходи от данъци. Имаше много голям ръст на държавните разходи в края на миналата година, което осигурява високи приходи и през януари, т. е. от една страна, чисто статистически ефекти, от друга страна, със сигурност може да се говори за раздвижване на икономиката, която носи съответно повече приходи в хазната и може да говорим и за подобряване на работата на администрацията. Естествено този аргумент изчезна през периода март – май и тогава основният принос в подобряване на приходите беше по линия на европейските средства, т. е. получавахме пари по европейски фондове, а пък разходите по тях не бяха много високи. През юни се завърна приносът на данъчните приходи, което отново е свързано с вътрешноикономическата активност т. е. вътрешноикономическата активност в страната беше по-висока и може би наистина подобряване работата на администрацията.
.....
Цярото интервю с Калоян Сайков можгете да чуете в прикачения звуков файл.Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян отбелязва скоро половин век от създаването си. За годишнината, но и за летните школи, които се провеждат разказа директорът на Планетариума Цветелина Генчева. В програма "Точно днес" на Радио Пловдив тя обясни, че 50-я юбилей ще се чества в продължение на три дни - от 5 до 7 септември...
В началото на този месец Общинският съвет на Пазарджик с пълно мнозинство върна на Регионалния исторически музей изложбена зала, която му е била отнета преди 30 години и превърната в кафене, а после и в пицария. Недоволни от това решение на местния парламент, служители на частна фирма, ползвала залата за заведение, си позволиха вандалски акт..
С 30% по-ниски са добивите от мед в Пловдивско тази година заради високата смъртност на пчелните семейства през зимата. В планинските райони на Асеновград и на Смолян загубите достигат до 70%. Това каза пред Радио Пловдив Борис Бормалийски, пчелар с 20-годишен опит от района на Хисаря и председател на Асоциация професионално..
Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще подпомогне процеса на ваксинационния обхват? Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..
Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...