Свещеният кладенец е историческа и религиозна реликва на България

Доц. Павел Георгиев е известен български специалист по ранна средновековна история. Той е ръководител на Националния историко-археологически институт с музей към БАН в Шумен. Повече от 30 години археологът проучва първата българска столица Плиска. Обект на изследванията му са мартириумът – първата култова постройка под Голямата базилика, Свещеният кладенец свързан с нея, както и самият храм и манастирският комплекс около него.

След отпуснато тази година целево финансиране от държавата доц. Павел Георгиев подновява проучванията. 

В края на юли заедно с ръководения от него екип археолози доц. Георгиев достигна до водоносния пласт на Свещения кладенец. Броени дни след това ученият посрещна на терен премиера Бойко Борисов, който бе полят с вода от свещеното аязмо.

За Свещения кладенец доц. Георгиев твърди, че е интересно съоръжение, което датира отпреди 1 200 години. 

Този кладенец е необичаен, той съпътства ранните етапи на бълагрската християнизация. Жителите на това поселение са едни от първите, които приемат християнството, убеден е археологът. Той припомня, че кладенецът е открит по указания на местните жители още през 1900-та година от Карел Шкорпил. Съоръжението е свидетелство за важни исторически събития от предхристиянския и следхристиянски период и е свързан с нашата духовна култура.

Засега имаме реакции от различни слоеве на нашето общество, но от Българската православна църква няма никаква реакция, посочи доц. Павел Георгиев. Той определи това като учудващо, но и показателно – изразява необичайно поведение. Би трябвало Църквата да вземе отношение, тъй като това е едно автентично свидетелство, което води директно към ранните етапи на българското покръстване, категоричен е ученият. 

Преди близо месец, също при разкопки в Свещения кладенец, доц. Георгиев откри символичен гроб, за който изказа хипотезата, че е на първия български мъченик за християнската вяра княз Боян Енравота. Синът на хан Омуртаг трябвало да наследи трона от баща си през 832 г.. Понеже бил приел християнството, срещу възкачването му се обявили най-влиятелните боили. Боян бил осъден на смърт и посечен. По-късно брат му Пресиан, който седнал на престола, вдигнал малка църква над Свещения кладенец, където бил убит първият ни християнски мъченик.

По повод тиражираните напоследък истории за лековитата вода от кладенеца доц. Георгиев заяви, че реалността и легендите се преплитат. Според него трябва да има баланс между науката и легендите и предсказанията, а това се постига на базата на находки, за които да се произнасят специалистите. 

Припомням, кладенецът бе открит на 24 юли и тогава директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров обяви водата за свещена. Професорът припомни и предсказание на баба Ванга, че България ще се оправи, когато се доизгради Голямата базилика и от кладенеца бликне вода.

Дни след това Регионалната здравна инспекция в Шумен съобщи, че водата от Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска е опасна за здравето, тъй като съдържа нитрати два пъти над нормата. Резултатите от микробиологичния и физикохимичния анализ показаха съдържание на два вида бактерии.

Плиска като цяло е най – успешният проект на българската държава от 9 век. Това е един необичаен град, строен с изключителен размах и уникални паметници - обясни доц. Павел Георгиев. Той допълни, че напоследък в Плиска се проучва една средновековна арена, която съвсем скоро ще бъде експонирана. 

Голямата базилика в Плиска е най – големият храм, строен през IXвек и най –голямата християнска църква през Средновековието, разказва доц. Георгиев. Тя е първата българска катедрала – дълга е 102,5 метра и е широка 30 м. За сравнение базиликата е с 20 метра по-дълга от храма "Св. София" в Истанбул и с толкова от "Св. Петър", катедралния храм на Папството в Рим. Със своята импозантност Голямата базилика в Плиска вдъхва респект и в съвременния човек, свикнал да вижда какви ли не чудеса.

Голямата базилика е незаменима за нас българите и за нашата историческа памет – убеден е доц. Павел Георгиев.

Медийният шум има амбивалентна стойност – от една страна помогна на туристите да забележат този обект и да го посетят, интересуват се от водата и кладенеца, от Базиликата и всичко около нея. От друга страна има и негативи – някои хора изпадат в хиперкритицизъм и се стремят да омаловажат нашата работа.

Археологът развива и хипотезата, че вероятно Плиска не е първата българска столица. По думите му, хипотезата се основава на два факта - след повече от 100-годишни проучвания в Плиска не е намерен нито един убедително датиран паметник преди края на 8 век. Второ - има ред исторически, археологически и други свидетелства, които насочват търсенето на този пръв държавен и културен център на Средновековна България встрани от Плиска, някъде в района на Девня и съвременна Варна. 

Цялото интервю с доц. Георгиев можете да чуете в звуковия файл.