Глухарчето като мощно лекарство и вкусна храна

Глухарчето (Taraxacum officinale) е познато на хората от хилядолетия. Народът го нарича още радика, жълтурче, попадийка, фенерено цвете, млечна пръчка, масно цвете и полска салата. Слънчевите жълти цветове на глухарчето цъфтят по поляни, ливади, крайпътни канавки, овощни градини и пасища през пролетта и лятото. Разпространено е на територията на цялата страна до към 2000 метра надморска височина.

В България се събира основно от дивата природа.  Тъй като то масово расте из овощни градини, обработваеми земи, изоставени селскостопански земи, често се събират корени след изораване на ниви, лозя, овощни градини. При разораване на ливади и пасища се губят находищата на глухарчето. То може и да се култивира, като за целта са създадени сортове за добив на листа и на корени.

То е една от най-разпространените билки в България. Полезните му свойства се познават от векове, но въпреки това модерната медицина и фармация откриват нови хоризонти за неговото приложение. Активните съставки на глухарчето са захари, горчиви и слузни вещества, белтъчини и органични киселини.

Общо 4 билки се добиват от лечебното растение – корен, корен със стрък, стрък и лист. За лечение се използват най-вече корените, листата и стъблата на растението.

Българският народ отдавна познава полезните свойства на глухарчето и то му служи много добре, смята билколечителят Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите, производителите и потребителите на живи храни. По думите му, глухарчето се използва под формата на чай за детоксикация, при лечение на болести на черния дроби жлъчката, при някои форми на диабет, за прочистване на кръвта. През последните години се правят медицински изследвания и за противораковите качества на глухарчето и неговите свойства при лечение на депресии.

Цялата билка се използва като чернодробен и храносмилателен тоник. Основното действие на листата на глухарчето е диуретично, а корените имат по-сложно действие – антиревматично, (жлъчегонно) в по-лека форма за отделяне на достатъчно количество жлъчен сок и леко слабителни. Глухарчето често се използва при чернодробни увреждания и камъни в жлъчката, бъбреците и пикочния мехур.

Пресните, особено първите пролетни листа пък се използват при лечение на анемия, авитаминози и атеросклероза. Влизат и в състава на антидиабетичния чай, особено в първоначалния стадий на диабета, когато сме на хапчета, не на инсулин.

Виното от цветове на глухарчета, така популярно в миналото, се използва основно за пречистване на кръвта, при някои случаи повлиява благоприятно и върху сърцето. При атеросклероза това е най-доброто средство.

С горчивия си вкус екстрактите от глухарче засилват дейността на храносмилателните жлези и могат да бъдат полезни допълнително и при гастрит.

В листата на глухарчето се съдържат витамин В2, каротин, витамин С. Счита се, че листата от глухарче са ценен източник на желязо, калций и фосфор. Затова те често се използват под формата на свежи салати рано напролет, голямо приложение имат и в суровоядството.

В корените има следи от етерично масло, танини, сапонини, протеини и други полезни вещества. Корените се събират ръчно, от берачи, които ги изкопават с лопатки или друг инструмент от естествените му находища. Понякога се събира и след разораването на ниви, ливади и люцерни, обясни Галина Ненова, собственик на билкоизкупвателен пункт в подножието на Стара планина край с. Иганово, община Карлово.

Берачите изкопават поединично, с копаещ инструмент, корените или при разораване на ливади и люцерни минават след машината и събират корени. Предават се при нас след почистване грижливо от пръстта. След измиване на корена се изсушава на сушилни. За около 24 до 48 часа се изсушава на не повече от 40 градуса, за да не се изгубят лечебните му свойства.

След това се опакова и се предоставя на билкозаготвители, които го пускат по аптечната мрежа на вътрешния пазар или го изнасят за извлеци, масла, чайове и други суровини.

Не бива да се вадят корени от млади или цъфнали растения, както и от растящи нагъсто глухарчета, защото корените са тънки и не съдържат достатъчно полезни вещества, припомня билколечителят Емил Елмазов:

Много е важно как береш корените на една билка, защото така на практика изменяш нейния ареал, когато тръгнеш да береш наред и на поразия. Това става особено на места, където собствениците не си пазят земите или няма контрол в държавни земи. Там на следващата година има много малко глухарче, а на следващата – още по-малко.

Колкото и разпространено да е, когато е голям стремежът ни към него, се получава както при жълтия кантарион преди години, когато го опоскахме за една година, увлечени от екзотични печалби, които не се оправдаха. Много ще бъда благодарен на всички берачи, ако не се стигне отново до изчезването, макар и временно, на една билка...

Фирмите, които наемат берачи, би трябвало да обучават берачите как да събират билките, защото те се подвизават общо взето в едни и същи землища. Те трябва да следят нискоквалифицираните си или безотговорни работници.

Най-често се събират корени от глухарче, но полезни свойства имат и стръковете, и листата на растението. Те се събират през лятото, като трябва да са зелени и чисти от пръст и други примеси, с най-много 12 % влага. Рандеманът е 8:1 при стръковете и 7:1 при листата.

За стръкове се берат цели растения, като се изрязват през кореновата шийка във фаза цъфтеж. Листата и стръковете се берат през цялото лято, но преди растенията да са цъфнали. Тогава количеството полезни вещества в тях е най-голямо.

Тъй като при глухарчето се използват най-вече корените, е важно да се знае, че не трябва да се събират всички корени, а находищата на растението трябва да се оставят в покой минимум две години. Много е важно да не се събират всички корени, за да може то да се възпроизведе. Най-добре е глухарчето да се събира от чисти, отдалечени от населени места и пътища поляни, от където не минават често хора и животни, съветва билкарят Емил Елмазов.

За бране на корените трябва да се направи една желязна вилица с 2 дълги зъба и дълга дръжка, която да не наранява коренчетата. Тъй като това е многогодишно тревисто растение, то се възстановява напълно, само когато берем цветовете и листата. Расте по поляни и ливади, по изоставени места, край пътища и за съжаление много хора се хвърлят точно там да го събират. Най-добре е в закътани, защитени места - там трябва да се бере в шахматен ред и да се пази растението.

На ден един берач може да съберем най-много 10 кг свежи стръкове при по-слаба разпространеност и двойно повече при по-гъста разпространеност. При корените – те са малко по-трудни, но в сурово състояние се събират приблизително същите килограми. Мисля, че не може да се надминат 10 кг на ден корени, поне аз не съм виждал толкова сръчни берачи.

Корените от глухарче се продават изсушени, като рандеманът е 6:1 свежа към суха билка. Изкупната цена е 1 -1,50 лв. за килограм свежа билка. Цената на българския пазар е 9 лв/кг сухо вещество, но основно глухарчето се изнася за страните от ЕС, обясни Галина Ненова.  

То се изнася основно за ЕС – Германия, Италия, Франция, Испания. Изнася се в изсушен вид, защото в свеж вид няма как да се съхранява повече от 5 дни и самата дрога от глухарче става некачествена, когато дълго време е стояло свежо и няма как да се направи чай или да се направи извлекът от свеж вид.

Цените са вариращи, като всяко нещо в търговията. През последните години има голямо потребление. Изкупната му цена варира от 1 лв. до 1,50 лв., като от 6 тона свежо глухарче при изсушаване се получава 1 тон. Това е рандеманът на глухарчето. В зависимост дали е купено в дъждовен момент, с други примеси, цената на вътрешния пазар е около 9 лева на едро за килограм в сух вид. 

Стръкът от глухарче е сред 40-те най-изнасяни билки в страната. Годишно се изнасят около 100 000 кг. Изнасят се още корен от глухарче около 20 000 кг годишно и лист от билката около 9 000 кг годишно.

За да се запазят в пълна степен лечебните свойства на глухарчето, то трябва да се бере според сезона – корените - наесен или рано напролет, преди вегетация, напролет – стръкове и листа, а през пролетта и лятото – цветовете.

Въпреки че глухарчето е сред най-разпространените лечебни растения, е изключително важно да се опазват и да не се унищожават естествените му находища. Освен изключително полезна билка, то може да бъде и добър източник на доходи за местните хора. За да продължат да събират глухарче и през следващите години, местните общности имат интерес да опазват естествените му находища в природата, както и на всички лечебни растения в района, в който живеят, за да имат препитание и занапред.  

Информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация „Информация и природозащите“ на адрес rubriki.eu, където те са подредени по теми.