Европейската комисия предложи държавите от Европейския съюз да приемат общо 160 000 бежанци на задължителна основа, като председателят й Жан-Клод Юнкер обясни, че това ще бъде част от "бързия, решителен и всестранен" отговор на Европа срещу мигрантската криза.
Геополитикът доц. Марин Русев с оценка за реакцията на страните от Стария континент и тази на България.
Сега и към горещата европейска тема, която е номер едно и за Европейската комисия, за Европейския съюз и парламент. ЕК предложи държавите от ЕС да приемат общо 160 000 на задължителна основа като председателят й Жан-Клод Юнкер обясни, че това ще бъде част от бързия и решителен всестранен отговор на Европа срещу емигрантската криза. Дали да има задължителни квоти и как ще се реши проблема сега ще говорим и за широтата на всичко, което става в геополитически план с доц. д-р Марин Русев, който ръководи катедра „Регионална и политическа география” в Геолого-географския факултет на Софийския университет. Сякаш за първи път Европа се изправя пред такава криза. Как реагира според вас?
Марин Русев: Според мен Европа се бори с последиците, а не с причините и ако дава вид, че се бори и с причините, то, очевидно е, е изключително неефективно. Според мен съвсем близък е моментът, в който това, което се случва по границите между Сърбия, Унгария и Австрия, може би вече ще важи за цяла Европа, тъй като процесът може да стане неконтролируем.
Причините да се стигне до тази ситуация са десетилетни – Европа остарява, създава демографски вакуум и може би от чисто демографска гледна точка полезен процес, тъй като доста млади хора влизат в Европа, но тук големият проблем е, че културната промяна, която е свързана с нахлуването на другите в Европа е изключително бърза. Европа се променя и в това няма нищо ново, но изглежда скоростта, скоростта е много голяма и това създава опасност от рязко възникване на трудно управляеми ситуации. Очевидно е, че от тази гледна точка процесът е неизбежен и ако Европа трябва да прави някаква стратегия, някаква политика тя не трябва да бъде само с туширане на конюктурната опасност, а да изработва дългосрочни програми за минимизиране на рисковете.
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ е бенефициент на мащабен проект, финансиран от Плана за възстановяване и устойчивост. Проектът е по компонент „Иновативна България“, инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“, процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна..
Може ли да се пребори хроничната болка? Отговор на този въпрос дава приложеното иновативното лечение за намаляване и премахване на хронична болка чрез замразяване на сетивни нерви в МБАЛ „Света Каридад“ в Пловдив. То беше извършено от екипите на д-р Никола Миленкович в отделението по анестезиология и интензивно лечение, който разказа в програма..
Ако парламентът гласува връщане на ставката на ДДС от 20% върху дейността на ресторантьорите, ще започнем поетапни стачни действия. Това заяви пред Радио Пловдив заместник-председателят на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация и председател на пловдивското сдружение "Тракия" Еньо Енев . Той посочи, че всичките 36..
„Моята прогноза е, че е възможно да има редовно правителство, макар че шансът е много малък – според мен не повече от 10-15 процента“ – заяви в интервю за Радио Пловдив журналистът и политически наблюдател Иван Тропанкев. „ Ако има такова правителство, това ще е много добре за държавата. И дори то да е с къс хоризонт на действие..
Компанията за добив и преработка на медна руда „Асарел- Медет“ в Панагюрище спря производството си тази сутрин, в знак на протест срещу предложението за допълнителното облагане на предприятията от минно - добивната индустрия с 900 милиона лева догодина. Машинните мощности на „Асарел-Медет“ спряха малко след 6.30 часа днес и това се случва..
Предимно облачно
Разкъсана облачност