Какви сигнали дава срещата Путин – Обама и ще се превърне ли тя в началото на ясно артикулирана стратегия за преодоляване на кризата след повече от четири години гражданска война на територията, контролирана от Ислямска държава, над 240 000 жертви и милиони бежанци?
За скритите козове и цената на ангажираните включвания в решението на проблема от страна на Русия, САЩ и Европа е разговорът с Алекс Алексиев – експерт по международна сигурност и председател на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания.
Р. П.: Как ще коментирате например тезата, че срещата между Путин и Обама вече сама по себе си е била някакъв знак за спад на напрежението между двете държави? Може ли да кажете, че това се случи?
Алекс Алексиев: Не бих казал това. Това беше станало по инициатива на Путин, който според мене иска да отвлече вниманието от Украйна, където той е в много слаби позиции, бих казал, направо губи в Украйна и да се опита да стане по-важен в Сирия, където имаше известно военно присъствие и сега иска да се представи като важен съюзник не само на Съединените щати, но и на другите, по отношение на борбата с терористичната организация Ислямска държава. Едва ли, едва ли ще се получи нещо от това, защото Путин няма нещо ново, което може да предложи там. Така, че аз лично не смятам тази среща за нещо изключително важно.
Р. П.: Какво трябва да разбираме обаче, когато говорим за ефективна борба срещу Ислямска държава – нещо, за което говорят двамата лидери? Включва ли тя създаването на коалиция реално след като вече разбрахме, че съществува такава нагласа и всъщност на какви партньорства могат да разчитат двете държави, за да се случи тази ефективна борба срещу Ислямска държава?
А. А.: Коалицията на Путин е с Иран и с диктатора в Сирия Асад, така че е изключено да има коалиция със Съединените щати. Най-доброто, което може да очакваме, е просто някаква взаимна търпимост. Но Путин вече е казал, че той няма да се меси в битките на земята, което и не би могъл да направи, защото няма такива сили, така че аз не виждам, каква е базата за едно истинско споразумение. За САЩ да си сътрудничат с Иран, според мене, е изключено, защото това просто от вътрешнополитическа гледна точка е немислимо в САЩ.
Р. П.: А можете ли да коментирате, че има държави, които все пак държат ключа към решението на конфликта там и ако „да” кои са тези държави и в каква конфигурация очаквате те да се включат в решението на проблема?
А. А.: Държавите, които държат ключа, са на първо място Иран, защото без Иран Башар Асад отдавна щеше да е заминал и в по-малка степен, но все пак важна роля играят войската на самия Асад, също така и съюзниците на Иран...
Цялото интервю с Алекс Алексиев може да чуете в звуковия файл.
Липсата на канализация в град Брезово създава сериозен проблем за жителите на града в горещините. Сигнал за това подаде един от жителите на града - Иван Добревски. По думите му заради изливането на обратни води в коритото на река Брезовска, която заради жегата е пресъхнала, в градчето се разнася непоносима миризма. Според Добревски преди..
Мониторинг на потреблението на вода в пловдивското село Брестовица започнаха от ВиК –Пловдив. До тук се стигна след като и тази година част от живеещите там страдат от безводие и повече от 10 дена чешмите им са пресъхнали. Решението беше взето на спешна среща между местното население, кмета на Брестовица, зам.-кмета на община Родопи Емилия..
Протестите, които ще видим днес, са граждански отпор и са свързани с поредния опит на някои политически фигури да използват държавата и силовите структури за разправа с политическите си опоненти. Това заяви в програма "Точно днес" политологът Георги Киряков. Според него именно затова тази гражданска акция ще има много по-широк отзвук, макар че..
Над 2700 заявления за целева помощ за отопление са подадени само за 15 дни за предстоящия зимен сезон – съобщи в интервю за Радио Пловдив Десислава Йорданова – началник на отдел „Социална закрила“ в дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив. Тя уточни, че броят на хората, които желаят тази помощ се увеличава, в сравнение с миналата година...
Актуалното от поредните промени в образованието. На дневен ред излизат високите такси за висше образование, платена форма. От една страна идеята е да се обучават по-малко, но по-качествени студенти, но от друга това не се харесва на университетите. Битката за намаляване на таксите поведоха от Софийския университет, следват ги студенти от Велико..