Бодлив храст, растящ покрай пътища и синури, разпространен на територията на цялата страна и срещан от полето до планините на надморска височина до 1700 метра- всички сме го виждали, всички сме посягали и откъсвали от ароматните и сочни плодове на къпината. Но какво е важно да знаем за това растение, от което с лечебната си сила се ползват и плодове, и корени и листа?
Къпината има много ценни антиоксидантни свойства, тя е много полезна за сърдечно съдовата система и за бъбреците, има доказано противовъзпалително действие върху дихателната система, ангина, бронхит и стомашно разстройство. Извлек от листа къпина се препоръчва при възпаление на гърлото и при зъбобол и болки във венците.
За лечебни цели основно се ползват листа - в 600 милилитра вода вряла вода за около 2 часа се киснат 2 супени лъжици листа. Извлекът се приема по 4 пъти на ден.
Къпината се размножава вегетативно и със семена.
Важно е да се знае, че когато се бере плод от къпина от растението се отнема орган, който е образуван точно с цел той да разсее семената. Не случайно плодчетата са ярко обагрени, сладки на вкус и ароматни - целта е да привличат животните, които се хранят с тях и после разпространяват семената.
При събиране на листа се откъсват органи, чиято функция е да изхранват растението, което значи , че те имат директно действие върху неговата жизненост и възможности за преживяване.
Затова е важно да се спазват правилата и да не се берат повече от 70% от листата на растението.
Връхните листа, където клонките нарастват трябва да се оставят.
За едногодишните стъбла - да се обират най-много 1/3 от листата, за да се осигури нормално изхранване и презимуване.
Периодът на покой на находищата при събиране на листа е 1 година.
Марио Митов има изкупвателен пункт в Сливенско. Сам инструктира берачите да пазят насажденията, която ще са техен поминък и догодина
Култивирането е другият начин да се щадят природните ресурси на лечебните растения.Така не се ограничава потреблението им, а с развитието на стопанствата се създава и поминък на стотици хора.
Светозара Станчева има 200 декара насаждения от къпина в село Златитрап и в Карловско. Отглежда 6-7 сорта, като предизвикателството в началото на бизнеса й е да ги подбере с качества, максимално близки до тези на диворастящите видове, тъй като те са и най- търсени на пазара.
Култивираните къпини плододават от ранното лято да края на септември. При избора на терен е нужен е добър водоизточник. При добри грижи добивите са около 1 тон до 1,5 от декар. Светозара Станчева изнася плод- замразена къпина главно за Скандинавските страни, където те много търсени в кулинарията. Вече има интерес и от САЩ и Нова Зеландия.
По думите й трудно българските производител могат да стигнат цените, на които продават колегите им в други страни, но при себестойност от около 2 лева за килограм - цена- 3.50 до 4 лева на килограм са приемливи. В стопанството й по време на беритбата са заети са стотици хора, а 20 души имат постоянна работа. Според нея култивирането на къпини може да е доходен бизнес за семейни стопанства.
Освен икономически ползи култивирането ще повлияе и на запазването на находищата от диворастящи къпини и да се гарантира възпроизводството им.
Още информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация „Информация и природозащита“ на адрес rubriki.eu, където те са подредени по теми
България е единствената страна в ЕС, която има специален закон за лечебните растения. Той ни е необходим, защото само ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества, 90 на сто от които заминават за чужбина. Това национално богатство, което дава поминък на повече от 300 хиляди души, трябва да се ползва разумно и устойчиво, за..
Незаслужено забравена, салвията е уникално лечебно растение, добре известно на древните лечители. Народна мъдрост гласи, че ако имаш салвия у дома, не ти трябва лекар. Позната у нас като градински чай, през последните години салвията набира скорост в култивираното отглеждане заради значителното й търсене на вътрешния и външния пазар...
В България има една билка, за която старите билкари казват, че лекува 100 болести. Някъде дори я наричат царицата на билките. Говорим за Камшик или Агримония, както е латинското й име. Тя не е сред многотонажните билки и не се изнася в големи количества в чужбина,но заради лечебните си качества в народната ни медицина има широко приложение...
На прага между зимата и пролетта природата все още изглежда не съвсем събудена. Но това е само на повърхността. Движението на сокове и хранителни вещества в стволовете и клоните на дървета и храсти вече започна. С него и периодът на събиране на кори - първата дейност от годишния календар на ползване на лечебните видове, за която повече ще научитев..
Трибулус Терестрис, или Бабини зъби, е пример за лечебно растение, от което се търсят много големи количества. Разрастването на обема на неговата преработка води до ресурсен дефицит, а често видът се унищожава и при общата борба с плевелите. Култивираното отглеждане на Бабините зъби е начин за опазването му в природата. Значим е и икономическият..