Църквата и държавата не си говорят

Имам чувството, че визитата на вселенския патриарх Вартоломей премина в поне три измерения:  в контекста на отношенията с БПЦ и предстоящия събор в  Истанбул /Константинопол/ през 2016 г, на БАН – основния повод за идването на Вартоломей,  и на държавната  реакция на това посещение с жестовете на приемане, неприемане и всичко останало. Това заяви богословът Мариян Стоядинов. 

Темата е постоянна за вселенската патриаршия и взаимоотношенията й с нашите църковно отговорни личности, тема на постоянни претенции, но в същото време, дори от църковна гледна точка, мястото на тези паметници не е в музеите, а в църквите. Това всеки ще го каже, защото другото е временно решение., подчерта Стоядинов.

Вселенският патриарх каза, че те трябва да се върнат там, където им е мястото и народът  очаква това. Обикновено обаче за такива изказвания важи правилото за реципрочност. Интересно е какво искат нашите държавници от него в замяна на връщането на светините.  Тук сякаш ние се оказваме неподготвени.

 Според Стоядинов цялото посещение на вселенския патриарх изглежда като импровизация, а не съгласувано между отделните институции. БАН, Светият синод са в голяма близост, на 1 минута  пеша, а сякаш нямат връзка,  реакциите им са несъгласувани и едните действат през главата на другите. Стоядинов нарече “гаф”  поканата  от председателя на БАН академик Стефан Воденичаров  на един от най-видните представители на православието в съвременния свят, в чийто диоцез има поне 150 епископа /толкова са монасите в нашата църква.  Вселенският патриарх бе поканен от председателя на БАН Стефан  Воденичаров през главата на църквата, подчерта Стоядинов.  Дори и да има политически мотиви в тази покана, това трябваше да направено умно, а не партизански. Ако човекът, който го е поканил, има намерение да поеме  високи политически отговорности, той трябваше дори в организирането на тази визита да се представи на високо политическо ниво. Като аргумент за думите си Стоядинов  посочи, че се е наложило и президентът да дава обяснения за случилото се.. Това е непрофесионализъм в дипломацията и акт на несъгласуваност.между институциите.  Би трябвало да има предварителни разговори, а не постфактум да се дават обяснения, подчерта Стоядинов. Според него би следвало  темата да бъде коментирана в Парламента много преди идването на вселенския патриарх у нас, а това не се е случило.

По думите на Стоядинов гърците и до днес имат претенции и към Британския музей и към Лувъра и това е нормално, но би следвало някой да заяви  претенциите..и на реципрочен принцип и разговорът да бъде приключен веднъж завинаги. От чисто християнска гледна точка обаче мястото на иконите е в Църквата, подчерта Стоядинов. .Проблемът е в това, че между църква и държава няма обща политика, няма съгласуваност на нивата, които ни се иска и когато някой заяви претенции, всички започват да се оглеждат неловко, коментира Стоядинов. Много от темите, които днес се коментират у нас от представители на Църквата, изобщо не са в дневния ред на православието. Голямата тема на всички православни църкви от 100 години насам е да проявят съборно съзнание,  но има много неотговорени въпроси по темите на Православието и на поместните църкви. Това е по-тревожният въпрос, че нашата църква не може да направи това, което други християнски общности ва в състояние да направят. Например Вторият Ватикански събор е анонсиран през февруари 1959 и е свикано  заседание през 1962 г. Ние говорим за такъв събор от 1924 г. И досега – нищо.  Такава е и темата за бежанците, които са обособени в своето етническо гето, за бежанците от Сирия, които имат нашето верско съзнание като мъченици и плащат за това. Всичко друго, е буря в чаша вода, заяви богословът Мариян Стоядинов.