Къде се оказа този път силата на терористите и слабостта на службите и кое е водещото, за да се случи трагедията във Франция на 13 ноември през нощта?
Илия Налбантов: Не мога да кажа „Европа е слаба” или пък, че службите не са си свършили работата. Въпросът е, че ние имаме работа с един нов тип враг, който работи или използва инструментите на държавността, т. е. ние имаме работа с диверсия, военно организирана, при която няма как инструментите, с които разполагат службите за вътрешна сигурност и при недостатъчна координация в международен мащаб да бъде ефективна. Моите наблюденияот това, което се случва са ясни и фактите, които се публикуват е, че замисъл за такова действие има отдавна, но то е организирано много набързо, за да има по-скоро политически ефект и смразяващ ефект, свързан с обществото така, че да парализира обществото. Но пък видяхме обратната реакция – младите хора, по които е стреляно, веднага скочиха и казаха „Няма да ни уплашите, страхливци.” Ето, това е може би символът на реакцията, която Европа показа в тези дни – не от представителите на властта, а от човека – момичето, по което е стреляно – „Вие сте страхливци, няма да ни уплашите.”
Второто нещо, което искам да кажа в този анализ е, че винаги съм твърдял, че зад идеологията на религиите се крият интереси, които ние все още се опитваме да замъглим или да неглижираме. В тази връзка спокойно мога да кажа, че толерантността в Европа няма да бъде нарушена, а ще трябва да се търсят много точни инструменти, за елиминиране на всички онези язви, както вече се разкри в Брюксел, може би и в нашата страна има подобни язвени образования, които ние трябва своевременно с решителност да елиминираме.
Р. П.: Вие говорите за точни хирургически инструменти, а светът след атентатите в Париж говори за край на някаква такава цивилизована толерантност и масирани удари в Сирия, в Ирак – там, където са разположени сили на „Ислямска държава”. Френският президент почти веднага след атентатите заговори, че Франция е във война. „Трета световна война” вече е формулировка, която никак не се при5теснява да шества от уста на уста, дори в срещите на лидери на високо ниво. Как да си представим този удар?
И. Н.: Първо, представата ни за войната – тя няма да е такава, каквато е била през ХХ век или войните от ХХ век. Чрез телевизиите тя е населена в нашия дом или каквото ни покажат телевизиите това е войната. Това вече отдавна се знае. Но тук не бива да изпадаме отново в логиката на тези, които имат интереси да генерират вътрешно противопоставяне и да ерозират толерантността между обществата. Пак казвам – религиите, културите не воюват. И този, който иска да провокира война заради собствените си интереси, тези кръгове от хора трябва да бъдат елиминирани.
И още едно нещо, което трябва да се знае. Военното решение, на която и да е криза по света, в случая ликвидирането на военната структура на „Ислямска държава” ще бъде само част от политическото решение, няма окончателно военно решение, защото там има и цивилни хора и ние трябва да мислим и за тях, за тяхното връщане към нормален цивилизационен начин на живот.
Трябва да бъдем много прецизни и внимателни в ударите си, така че да бъде ликвидиран смисълът, който генерира създаването на такива образования или пък икономическите интереси, които го провокират – това е същността на въпроса.
Военните удари са само част от реакцията на Франция, но те не са завършващата част, т. е. сега се демонстрира силата, но ние имаме и другия инструмент – политическият, с който трябва да бъдат възпрени този тип действия.
Въпросът е, че този враг вече започва да се имплантира в нашите общества – това е и недоволството на младите хора. Вижте „Ислямска държава” е привлякла на практика млади хора от Европа, които я са приели исляма, я не са приели и това са може би хората, извършващи най-големи жестокости. Този контингент в един или друг момент при каквито и да е действия той ще се върне обратно в Европа. Когато този контингент няма какво да прави друго, явно е, че той ще генерира несигурност вътре в нашите общества. Ето това е голямата заплаха.
Многобройни сигнали от измамени клиенти на известна международна финтех компания са постъпили в ГДБОП. Измамниците се представяли за служители от поддръжката на финансовата платформа. Сценариите са различни, а целта е престъпниците, които са от трансгранична организирана престъпна група, да добият достъп до сметката или до данните от банковата..
Маистър-фармацевтите се готвят за протест, ако се въведе задължението аптеките да ползват само регистрирани в НАП софтуери за управление на продажбите. Изискването ще влезе в сила от 1.01.2026 г. и е записано в проектобюджета. Защо се поражда напрежението обясни Димитрия Стайкова, председател на УС на Регионалната фармацевтична колегия в Пловдив. Тя..
Проектът за държавен бюджет има предимно проблеми и доста малко решения, като по никакъв начин не е направен опит за прекъсване на настоящата траектория на развитие на публичните финанси, не са променени фундаментални политики, най- вече що се отнася до раздходите, коментира старши икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов...
Проектобюджетът за 2026 г. на България няма реална връзка с присъединяването към еврозоната, а очакваната стабилност се оказва по-скоро формална. Това заяви финансистът и член на Фискалния съвет Любомир Дацов в ефира на Радио Пловдив след като параметрите му разпалиха сериозен дебат и напрежение в социалния диалог. Работодателските организации..
На историческата дата 10 ноември ръководството на ДСБ ще представи в Пловдив платформата pitai.bg. Чрез нея всеки гражданин може да задава въпроси, да прави предложения и да подава сигнали директно към кметове, общински съветници и държавни институции. Платформата pitai.bg дава възможност на всеки български гражданин, включително и на..