Ислямът е религия на завоеватели

Проф. Матанов  коментира  възможността  за  диалог между религиите,  нещо, от което нараненият от конфликти и разделение свят все повече се нуждае , и дали е възможна  мисията Различните религии като миротворци, а не като радикализирани терористи,  и  Божието име никога  да  не бъде използвано за оправдаване на омраза и насилие,  както призова от  Найроби папа Франциск ?  И доколко религията, в случая,  радикализираният ислям, е съществена част от засилващият се  тероризъм? Или  е предимно  нагъл начин на употреба ?

Според  него  Много добре би било да е така както е казал папата в Найроби. Много добре би било, когато има такива неща,  ние да се сещаме за религиозните ценности. Уви, за съжаление, радикалният ислям се използва от една група хора, които искат да подпалят света.

 Обаче аз си задавам въпроса все пак трябва ли да си заравяме главата в пясъка и да не виждаме, че се радикализира само едната страна от този възможен диалог,  или ако той се радикализира, защо самият ислям не намери вътрешни механизми, след като това не е присъщо уж на неговия фундамент да се разграничи от тези неща.

 Проф. Матанов риторично попита: защо пловдивският районен мюфтия не каже „Аз нямам нищо общо с радикалния ислям” – публично обаче, а не в частен разговор. 

 С признанието, че може би е  малко краен, тоя заяви: ислямът поне в близост, в нашия район е религия на завоеватели. Той няма как в своята история на завоевател да не развие радикални черти. И тук не става въпрос за Корана, много казват – четете Корана да видите, че нямало нищо. То не е въпрос до Корана, то е въпрос до по-сетнешното развитие под формата на ислямското право шериат и там вече психологията на завоевателя си казва думата.

След това в района наоколо, да кажем в арабския свят, има комплекси от колониалното минало на региона, който излива така да се каже в антизападни настроения срещу тези, които на времето са налагали колониален режим и са превръщали арабите във втора категория хора, т. е. има много причини, които се коренят както в самото развитие на исляма, така и в неговата историческа съдба през вековете, включително и в България. Ние, българите, напоследък престанахме да бъдем откровени със себе си. Все се заблуждаваме, че в България имало някакъв особен етнически модел – никакъв етнически модел няма. Това са измишльотини на една определена партия, за да оправдае своето съществуване. Има просто малко по-ниско самочувствие на групи от обществото, което външно изглежда като толерантност, но вътрешно то не е и трябва някаква искричка, за да може то да пламне. В това отношение аз съм доста обезпокоен. 

Р. П.:  Обезпокоително е положението и ситуацията на България, включително и в този последен конфликт между Русия и Турция, защото ние сме в зависимост някаква и връзки и с двете страни.

Х. М.: Да, така е. Едната е съсед – голям съсед със световна роля. Аз тук съм малко по-спокоен по отношение на този конфликт, слушах и анализатори, включително икономически и туристически анализатори, които не дават основание за радост, разбира се, но не и за особено напрежение. Съжалявам да го кажа, ние сме твърде малко, но когато атовете се ритат ние по-добре да не вземаме отношение нито към едната, нито към другата страна, защото не знаем какво стои зад този конфликт. Или поне аз не знам, може да има дълбоки анализатори или хора от службите, които знаят, но аз лично не знам дали става въпрос за пари, дали става въпрос за петрол, дали става въпрос за глобално противопоставяне, дали става въпрос, че руските самолети нямат системи за обозначаване „свой” – „чужд” и т. н., това не го знам, не мога да го знам, тъй като не съм специалист, но мисля, че България е далече от този конфликт или поне ми се ще да бъде така и всъщност, това, което се говори за трета световна война и щяла да започне 15-та война между Русия и Турция, извинявайте за израза, но ми се струват малко журналистически спекулации, които търсят теми, по които да се разсъждава, всъщност разсъждаваме във виртуална реалност.

Цялото интервю с проф. Матанов е в звуковия файл.