Преговорните процеси за климата продължават вече две десетилетия и всички очакват правното юридическо обвързване между страните за намаляване на парниковите газове заяви в интервю за Радио Пловдив климатологът Георги Стефанов.Според него научните прогнози показват, че ако не се активизираме днес на всички нива – бизнес, граждани, политики, рисковете за света ще бъдат много големи. Говорим не за след 100 г, а за това, което очаква планетата след едно или две десетилетия.
Стефанов подчерта, че климатичните аномалии, които наблюдаваме напоследък не са нещо извънредно, защото такива винаги е имало. Само за последните две десетилетия обаче имаме трикратно увеличение на броя на тези аномалии по данни на Червения кръст и Червения полумесец. Те стават все по-силни и все по-чести. Видяхме миналата година такива и в България, когато средствата за оценените щети назвърлиха 800 милиона лева. Сигналът е ясен и затова желаният ангажиментът на различните държави е толкова видим.
Промените в климата са факт, които не се оспорва. Все още обаче има малка група учени, които твярдят, че не човекът и дейността му е в основа на климатичните промени, но всичко ни навежда на обратната мисъл. Наложително е да имаме предвид това и да бъдем по-подготвени, за да можем да минимизираме щетите от промените в климата, който отчита повишение с един градус през последния век.. Само при тези условия рисковете ще се превърнат във възможност за по-добро и но икономическо развитие – зелено, което не е базирано на изкопаеми фосилни горива. Всъщност от тях идват тези 32 милиарда гигатона годишно вредни емисии.
Второто важно нещо е опазването на природните еко системи. Природата е единственото безплатно средство, което може да се справи безплатно с проблема. 40% от фито планктона в световния океан е намалял през последните десетилетия, това е друг малко известен факт, подчерта Стефанов. Ние живеем на място, където човекът е завлазял цялата територия на планетат и фектът от действията му е осезаем.
Какво очаква странат ни през предстоящите 50 г? За това няма еднозначен отговор, разработени са различни модели. Има обаче ясен риск-анализ, който бе анализиран детайлно през 2014 г. от учени от СУ“Климент Охридски“ - обширен документ от 600 стр. , който показва кои са основните сектори на икономиката, които ще бъдат най-засегнати от климатичните промени – земеделието, горите, биоразнообразието, градска среда. Документът трябва да залегне в основата на стратегия за противодействие на рисковете от измененията на климата, заяви Стефанов.
По думите му климатичните мигранти са много по-сериозен проблем от бежанците, които идват от Изтока и от Сирия. Това с хора, които не се на границата на Европа, но са жертви на вече променилия се климат. Това, което сега виждаме, е само една малка брънка от онова, което може да се случи през следващите десетилетия. Според Стефанов „ябълката на раздора“ в преговорите в Париж за климата, са парите. Необходим е фонд от 100 млрд. долара, който трябва да бъде налице, за да има възможност за реакция на климатичните изменения, все още обаче той не е попълнен. На годишна база ние трябва да събираме 0,3 и 0,4% от БВП.
Интервюто може да чуете в звуковия файл.
Изкуственият интелект може да помага при търсене на работна ръка. При ясно зададени критерии той извършва дейността по-бързо и прецизно от човек, каза д-р Росица Стелиянова от Института за икономически изследвания при БАН. Тя е и директор Програми и проекти на АИКБ. Д-р Петър Атанасов от ПУ "Паисий Хилендарски" пък подчерта, че страната ни..
Едва 36% от завършилите направление „Здравни грижи“ в Медицинския университет в Пловдив работят като медицински сестри и акушерки. Това показват данните на самия университет, съобщи Петя Георгиева, старши икономист от Института по пазарна икономика. Според нея в България има достатъчно лекари, но недостатъчно медицински сестри, за да се..
Президентът Румен Радев ще сезира Конституционния съд заради решението на председателя на Народното събрание Наталия Киселова да не допусне искането му за референдум. В политическите среди се режисират сценарии, които целят да задушат важните теми в обществото, заяви президентът Радев. Манипулациите, че предложеният от него референдум е срещу..
Директорът на Природонаучния музей в Пловдив Огнян Тодоров изтъкна в интервю за Радио Пловдив основните искания на протестиращите музейни специалисти. " Имаме искания за увеличаване на основният държавен стандарт с 20%, а не както е заложено в бюджета 6,49%" - заяви Тодоров. Огнян Тодоров, който е и председател на Сдружението на..
След протеста на националните медии - има ли решение на управляващите за дофинансиране на БНТ, БНР и БТА? Според депутата Тома Биков, член на комисията по култура и медии в Народното събрание ситуацията в в БНР и БНТ не е тревожна от вчера. Но това, което може да се обобщи след изслушването на генералните директори на двете медии вчера е, че..