112 години след първото отбелязване на празника на всички студенти в България ви срещаме с любим преподавател от УХТ и със студент от Пловдивския университет.
Изборът да учиш в България, перспективата да останеш, откриването на твоята професия след висше образование.
Темата коментираме с проф. д-р Йорданка Алексиева от Университета по хранителни технологии, която е специализирала във Великобритания и Германия. Интересите й са насочени към подобряване на качеството и създаване на нови продукти в храненето и туризма; алтернативен туризъм; маркетингови проучвания;
За нея студентите казват, че преподава с лекота и ги кара без усилие да усвояват дисциплините.
Младите са много нетърпеливи, искат нещата да се случват веднага. Като напуснат университета те ведната искат да заемат управленски позиции и да получават солидно възнаграждение, коментира проф. Алексиева. Тя каза още: Моят съвет към тях е - нещата се случват, просто трябва човек да е търпелив и упорит в това, което преследва.
Проф. Алексиева смята, че всички вуз-е у нас трябва да имат център-инкубатори, които да дават път на младите специалисти и те да развиват собствени фирми.
Йорданка Алексиева: Честит празник на всички студенти, пожелавам им много емоции, добри спомени с колегите, задълбочено усвояване на знанията, когато се върнат обратно на банките е успешна реализация, когато завършат. Нека да помним, че това, което сеем на младини жънем на старини – една стара мъдрост, която никога не трябва да ни убягва. Искам да поздравя и преподавателите като им желая да са здрави, да бъдат все така търпеливи и по-често да си спомнят, че някога са били студенти.
Р. П.: Според вас, като оценявате вашия път до тук, вие сте успешен преподавател, безспорно студентите ви обичат, добър избор ли е човек да се посвещава на науката, на образованието, на академизма дори?
Й. А.: За мен е изключително добър избор и съветвам всички свои студенти, у които виждам потенциал за развитие в науката, защото да се посветиш на науката означава да се посветиш изцяло, то е като лекарите – посвещаваш се на една идея – няма събота, няма неделя, няма вечер. Ако някой си мисли, че научния работник, преподавателя почива, защото имаме големи ваканции летни, много се лъже – работим и събота, и неделя, работим и вечер, осем часа сме в университета поне и когато се приберем вкъщи продължаваме да пишем, да се готвим за следващите занятия, учебници, статии, в лабораториите оставаме до късно – просто трябва човек наистина да се отдаде изцяло ако иска да направи нещо, но то така е и с всяка една работа.
Р. П.: Що касае внедряването на добри практики в хранителната индустрия къде е българската наука?
Й. А.: Има много екипи в университета, които пряко работят с индустриални предприятия в хранителната промишленост, разработват техни нови продукти, които съчетават в себе си биологично активни свойства на натурални продукти, което е една тенденция в съвремието. Всъщност, мога да кажа, че университета има изключително добра връзка с индустрията. Разбира се, може още да се желае, защото финансирането, което получаваме от Министерството на образованието е малко по отношение на практическата насоченост, който има университета. За да може да се създаде един хранителен продукт имаме нужда от полупромишлени лабораторни оборудвания, които могат да направят прототипа. Имаме нужда от специализирани лаборатории, които да са оборудвани с най-новата техника, непрекъснато финансиране е необходимо. Може би това, което ни е необходимо е да направим един център-инкубатор за нашите млади кадри, да им дадем старта за развитие на собствени фирми.
Р. П.: Кое най-интересното пред вашата специалност – науката на храненето, на туризма, на вашия сектор, в който вие образовате младите хора, това което виждате като перспектива в 21 век?
Й. А.: Непрекъснато има нужда от кадри в сферата на туризма, но кадрите, от които има нужда туристическата индустрия са както управленски, така и изпълнителски и по-голямата нужда е от изпълнителските кадри. По отношение на храненето както в туризма, така и въобще храненето има нужда от може би образоване както на хората, които се хранят, така и произвеждащите хранителни продукти, т. е. на собствениците на фирмите, които не винаги имат нужното образование. Това, което е нужно е да се върнем назад към натуралните продукти, към традиционните производства, а университетът има тези знания, така и умения, така и сила, защото обучаваме студентите на традиционните технологии, които да могат да ги прилагат.
Това, което бих искала да посъветвам всички млади, знам, че колкото по-възрастни ставаме, толкова повече изпадаме в тази необходимост все да съветваме младите, но нещата се случват, просто човек трябва да бъде по-търпелив и по-упорит в това, което преследва.
Оставката на Кирил Петков като политическо действие, според мен, е един достоен акт. Един лидер трябва да постъпва по този начин, когато има сътресения. Особено когато те са свързани с корупция. Както се разстресе не само цялата партия, но и цялата държава, това е отговорното действие. Тук не виждам. Това заяви в интервю за Радио Пловдив..
Четирима души получиха званието „Добър човек“ в рамките на 14-тата кампания „Пловдив – град на доброто“. Те бяха наградени от кмета Костадин Димитров на церемония в Заседателната зала на Община Пловдив. В категорията „ Добротворчество “ бе отличен Галин Видев за организираната от него акция „Дари предмет не за смет“ в помощ на болни..
Как подадената оставка на Кирил Петков като съпредседател на "Продължаваме промяната" и като депутат ще се отрази на процесите вътре в коалицията и на политическия живот в страната, коментира в програма "Точно днес" социологът доц. Алексей Пампоров. Според него това е доста закъсняла оставка, която Кирил Петков може би е трябвало да подаде още преди..
31 000 са официално регистрираните наркомани у нас – съобщи в интервю за Радио Пловдив психологът Мирослава Димитрова от Превантивно-информационния център към Общински съвет по наркотични вещества в Пловдив. Страната ни е на пето място по смъртност в Европа при злоупотреба с наркотици на хора под 25 години – изтъкна..
Поне засега лятото не носи успокоение по отношение на цените. Според икономиста Румен Гълъбинов това, което става в България в момента с цените на някои стоки, не е изолиран случай в сравнение с цяла Европа и различни други държави, също от Европейския съюз. Т.е. има както сезонни и външни фактори, така и натиск върху пазара на някои от масово..