Народното събрание прие на трето четене промените в Конституцията, внесен от председателя на парламента Цецка Цачева и група народни представители. Гласуването беше поименно и със ставане от място. В него 189 депутати бяха "за", 39 - "против", а един се "въздържа".
Против бяха депутатите от групата на "БСП лява България". Корман Исмаилов от Реформаторския блок гласува с "въздържал се". В гласуването не участваха депутатите от РБ Радан Кънев, Атанас Атанасов, Петър Славов, Мартин Димитров, Гроздан Караджов, Вили Лилков.
Промените в основния закон предвиждат разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии - съдийска и прокурорска. 11 от 25 членове на съвета ще се избират от парламента с две трети от гласовете на народните представители. Съдийската колегия на ВСС ще е от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
Прокурорската колегия на ВСС ще се състои от 11 членове и ще включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.
Отпада разпоредбата, според която решенията на ВСС за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи се взимат с тайно гласуване.
Стъпка към реална съдебна реформа или политически компромис за разместване на пластовете в управляващото мнозинство. Михаил Миховски попита Ивет Добромирова от инициативата „Правосъдие за всеки“. Разговорът може да чуете в звуковия файл.
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани за празника на града и по случай 140 години от Съединението на България. „ От началото на създаването на държавата говорим за обединение, за единство и за слоган, който е символ на цяла България. Поради лични и конкретни интереси всеки дърпа чергата към себе си. Аз обаче винаги,..
Съединението е белегът за нашата зрялост. То е, което ни прави модерни българи, това е краят на нашето Освобождение, каза в предаването на Радио Пловдив проф. Милко Палангурски. Колкото и да е странно излизат още нови документи в архивите и се налага препрочитане на изворите. Съединенитето влиза в нашия празничен календар малко "осакатено", с цел..
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговореното от политическите лидери,..