Р.П. Чухте анкетата, г-н Леонидов. Какво Ви направи впечатление в характера на празника. Поставяме го във фокус с питането как го преживяваме днес – думите, които най-често се използват, са „традиция“, желание да бъдем заедно, но и подмяната на тази традиция и усилията вещният й характер да измести истинските духовни ценности....
Р.П. – Може ли да се каже, че разликата между поколенията от много контрастна, се е превърнала в пропаст?
Р.Леонидов: ........Ами да, сигурно...Не ми е хрумвало, но това не е само сега. С годините се е засилвало, особено с материализма и засилване наобщественото потребление. Вещоманията, която смятахме в комунизма, че е приоритет на еснафите, се оказва, че е разпространена в целия свят. За това ще си платим. Ще платим с нови беди. Те са свързани най-вече с нашето неудовлетворение. Колкото повече грабиш, толкова повече искаш да имаш. Колкото повече сменяш вещите, толкова повече те ти отнемат радостта да виждаш природата през очите на Бога, през очите на детето.
Р.П. А тезата, че традицията е броня и тя трябва да ни опази от нещо......
Р.Леонидов: И това е интересно.. Традицията трябва да ни предпази точно от това да изневеряваме на нейния дух. Всъщност ние формално я спазваме. Събираме се заедно, има трепет, говорим, че ставаме по-добри, склонни сме да извадим от джоба си жълти стотинки да ги подхвърлим на някоя бабичка или циганче, но в другото време това съпричастие, съчувствие......Човек колкото по-малко има, толкова повече дава. Наистина думата си е за Божия дух в тези дни –поне с есемесите, с отношението към роднините, спомняме си за цялата фамилия и се сещаме, че те не всички са еднакво щастливи, еднакво богати, еднакво осъществени в този живот. Никой не е казал, че трябва да сме равни.Това беше измишльотина на комунизма. Не можем да бъдем еднакво грозни или еднакво красиви. Така че в празника трябва да се сетим за нашите различия и който има две ризи, да ги даде и двете на ближния си, а не само едната.
Р.П. Споменахте думата Бог. Онова начало, на което не вижждаме следите му в реалния живот. Но казват, че пътят на хората към Бога е различен.... Накъде сме поели ние, българите като нация, скъсяваме ли разстоянието към него, следвайки посоката?
Р.Леонидов: Ние не правим изключение. Не се отличаваме особено от останалите хора в света в това отношение. В страните, където християнството не е било забранявано и преследвано както у нес, Богът също отсъства. Той е заменен с Бога на парите, т.е. с Дявола. Ако се замислите колко много е важно да се стремиш към съвършенство, духовно извисяване, нещо, което е невидимо, и за много хора – несъществуващо, разбираме колко е по-лесно да вярваш в човеци като Ленин, Сталин, Ким Ир Сен и в тяхно име да убиваш хора, защото бедните трябвало да управляват държавата. Това не е вярно – умните трябва да управляват държавата. Но дотам докато стигнат умните, се минава през бедните, после – през богатите, после през олигарсите, така чев България трябва да минат още поне 20 години, докато този народ изведе умните за свои водачи.
Р.П. Напоследък се оказа, че сме доста добри подражатели и лесно привнасяме като свои чужди традиции. А пренасянето на нетипична ритуалност в българското общество ни отнема нещо..от всеобщото съпреживяване за цялостност..Какво е то?
Р.Леонидов: Отнемат ни от същността. Имаме качества лоши, наследени от времено, но и добри качества. Трябва да се обърнем към тях. Не, не всички българи подражават и не всички го приемат. Не всички деца ходят нашарени смодерните днес картинки по краката и ръцете. Има и такива, чиито родители така са ги възпитали, че те не го правят. Подражанието е признак на слабост. Но не целия ни народ е слаб. За съжаление по-малката част е по-силна. По-голямата е по-слаба. Да си пожелаем рано или късно нещата да се разместят. Да се променят. Малцинството да стане мнозинство. Тогава тази държава ще се нарича „държава“ наистина. Но колкото повече обич и колкото повече добрина, толкова по-близо до Бога. Бог помага само на тези, които вярват в него....Чуйте звуковия файл:
Правителството трябва да се съобрази с исканията на хората, а народът няма да допусне да има ограничаване на дохoдите. Така Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ Подкрепа, коментира каква политика по доходите трябва да води кабинетът „Желязков“. Той обясни, че за да се съгласят хората интересите им да бъдат пренебрегнати трябва..
Кои са знаковите думи на 2024-та година? Отговор дава Веселина Седларска , журналистка и писателка, която бе и член на журито за втория етап от проучването на платформата "Как се пише?". Доналд Тръмп е най-често споменаваното име, а Шенген е най-знаковата дума за 2024-та. Сред тях са също дубайски шоколад и санитарен кордон. "Трудно се родиха..
Доналд Тръмп започва днес своя втори мандат като президент на САЩ. Според политическия и икономически анализатор и бивш дипломат Илиян Василев от днес на практика започва периодът на реализъм в президентството на Тръмп. Досега имаше много място за намерения, импровизации, но от днес започва меренето на нетната текуща стойност като намерения и..
Държавата ни се нуждае от правителство, което да има финансова дисциплина и да е готово на реформи. Това заяви бившият министър на икономиката Николай Василев дни след като вече имаме сформирано редовно правителство между ГЕРБ, ИТН и БСП. Той подчерта, че е възможно страната ни да има икономическа и финансова стабилност, тъй като ГЕРБ и ИТН..
Това, което се случва в Близкия Изток, е нещо положително - след 15 месеца кървава война, в която бяха убити над 45 000 палестинци и израелци. Това, което става между Израел и Хамас е низ от радикални промени в този регион - споразумението с Хизбула, избора на нов ливански президент, на ново ливанско правителство. Все пак споразумението е много..