Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Борбата с бурките започва с борба срещу „политическата коректност“

Кьолн, Германия продължава да  регистрира нападения над жени,  отклика в цивилизована Европа на удара от емигрантите, коментираме с Нено Димов, председател на Института за дясна политика, който вече написа : Борбата срещу бурките започва с борба срещу „политическата коректност“.

Бундестагът - долната камара на германския парламент, се събира днес, за да обсъди последиците от стотиците прояви на сексуална агресия в Кьолн през новогодишната нощ, които разпалиха дебати за миграцията и сигурността, предаде ДПА.
Не е ясно дали канцлерката Ангела Меркел ще произнесе реч от името на коалиционното правителство. В отговор на нападенията тя поиска по-строги закони за депортиране.
Полицията каза, че повечето от над 500-те жалби в Кьолн са срещу кандидати за убежище и чужденци, живеещи нелегално в Германия.

Нено Димов: Според мене проблемът с бежанците не е толкова трудно разрешим ако Германия има воля, а след отправената покана да дойдат може да бъде отправена покана да си отидат и да им бъде помогнато да си отидат, което е най-адекватното действие, което Германия може да предприеме и предполагам, че с течение на времето ще стигнат до това действие, защото случилото се на новогодишната нощ беше само върха на айсберга на проблемите, които мигрантите носят. Но няма защо да се залъгваме мигрантите носят огромна несигурност и нестабилност включително и тероризъм, естествено не всичките от тях, но през тях минават. Казват, че процентът би много малък, казват, че бил 1 % или нещо такова, но когато говорим за 2 млн. души 1 % са 20 хиляди, което си е цяла армия. Така че този проблем според мен ще бъде по-лесно решен. Трябва разбира се преди това да се пречупи желанието на германците да преодолеят социалистическите си мисли и комплексите си от Втората световна война.

А що се отнася обаче до сериозния проблем това е нещо, което се случва в Европа през последния половин век. На практика Европа се арабизира при всичките социалистически управления от 1970 – 75 г. насам – това означава, че вече има много хора, които са французи, италианци, немци, но имат същия манталитет и същата култура като на мигрантите. Те не могат така лесно да бъдат изгонени, от една страна, от друга страна, буквално показват и доказват, че не могат и не желаят да бъдат интегрирани. Това е значително по-серизоният проблем, който стои пред Западна Европа.

Р. П.: Нека пак да кажете още малко, г-н Димов, за този соцприйом, за който казвате, че трябва по един или друг начин да  бъде изкореняван в управлението. Къде намирате проблема сега – в коалицията, която управлява Германия или за широко скроените мисли на канцлера Ангела Меркел, къде е точно?

Н. Д.: Намирам проблема в това, че, първо, първо, не само в Германия, а изобщо политиците на запад трябва да си дадат ясна сметка, че европейските ценности не са универсални ценности, т. е. те са важни за нас, ние сме преживели много на континента заради тях, започвайки от Ренесанса, минавайки прези редица войни, че ако щете и преди това, но те не са ценности, които важат на други места в света – нито в Африка, нито в Азия, така че ние не може да очакваме тези ценности да бъдат защитавани навсякъде, ние трябва да ги защитим тук. Това води до следващата стъпка, че тези ценности за нас са важни и ние не можем да ги жертваме в името на други ценности, т. е. не може ние да забраняваме на традиционните европейски граждани да се съобразяват с ценностите, донесени ни отвън, т. е. тук трябва да е ясно какво е мултикултурализъм. Той е в рамките на цивилизацията. Естествено, че различните хора в Европа ще харесват различни неща, но в рамките на една цивилизация, стъпила на определени фундаменти ако щете зададени още от древна Гърция. Така че ако щете това еволюционно развитие на политиката  да си даде сметка най-малкото за тези две неща – ценностите й не са универсални – ние държим на тях и ние не можем да допускаме култури, които да задушават собствените ни ценности.

Р. П.: Тук идва и резонният въпрос ще се  стигне ли до екстрадиране от Германия на тези криминални престъпници, ще стигнат ли до там немските власти според вас и изобщо Европейския съюз?

Р. П.: Ако говорим за тези, които ще бъдат доказани криминални престъпници ще се стигне до екстрадиране. Въпросът е, че доколкото си спомням бяха повдигнати 32 обвинения, а се даваха снимки в медиите, включително и в социалните, за хиляди. Е, предполагам, че камерите не могат да идентифицират  всички хиляди, но въпросът е какво се прави с тези хиляди, които пристигнаха в Европа и още повече, които са в Европа с европейки паспорти и които продължават да действат по същия начин. Просто хората, които обикалят из Европа и пътуват в столиците – във Виена, в Берлин, в Париж виждат, че центровете вече са завладени и там трудно можете да видите местни жители. Това е проблем, който е много по-дълбок от мигрантите, които действително трябва да бъдат екстрадирани, да не говорим за тези, за които е доказано, че са престъпници.

Р. П.: От тук нататък, г-н Димов, вашата прогноза – каква да бъде ситуацията от тук нататък, Германия, отклика в Германия, Ангела Меркел ще произнесе реч, явно е това?

Н. Д.: Ангела Меркел ще произнесе реч надявам се малко по-обмислена от първата, когато призова и покани мигранти да пристигат в Германия. Но от тук нататък не само в Германия, а въобще в Европа ще започне един процес на все по-сериозно гражданско участие за извоюване обратно на свободите, за които Европа е воювала многократно.

Р. П.: Какво е това гражданско участие, г-н Димов?

Н. Д.: Вижте протестите, които започнаха...

Р. П.: И антипротести виждаме...

Н. Д.: Виждаме протести, виждаме жалби. Това ще се изрази обаче най-вече в гласуване. Нека не забравяме, че само преди няколко месеца във Франция имаше безпрецедентно добро представяне на г-жа Люпен.

Р. П.: Десните, крайно десните.

Н. Д.: Аз не бих ги нарекъл крайно десни, защото това са различни форми на социализъм, които при всички положения са добри. Но когато човек не успява да се справи по единия път търси алтернативни варианти и понякога в еуфорията и в желанието си допуска грешка. Казвам, че в еуфорията си и в желанието си да реши един проблем много често гласоподавателят емоционално допуска грешка. Затова политиците, които не са емоционални, а трябва да действат рационално, трябва да си дадат ясна сметка накъде е тръгнала Европа и че трябва много сериозно да се промени политиката спрямо мигрантите и въобще спрямо тази ултралиберална политика, за да може Европа да оцелее с ценностите, които е отстоявала през всичките тези векове.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
павлина върбанова, как се пише

Матурата по БЕЛ с всяка година става все по-лесна

С всяка изминала година задачите на матурата по български език и литература стават по-лесни, коментира д-р Павлина Върбанова, създателка на  образователната платформа за грамотност "Как се пише". Припомням, че на 21 май зрелостниците се явиха на държавния зрелостен изпит.  Върбанова добави, че е възможно това да се прави с цел повишаване средния..

публикувано на 22.05.25 в 16:43

55% от българите не се чувстват добре информирани за еврото

Повече от половината българи не се чувстват информирани за въвеждането на еврото, сочи проучване на агенция „Тренд“.  Изследването е представително за пълнолетното население на страната, по поръчка на „24 часа", посветено на обществени нагласи спрямо основните институции, партии и актуални теми. Проучването е реализирано в периода между 12 и 18 май..

публикувано на 22.05.25 в 15:36

Писателят, издател и журналист Валентин Георгиев ни напусна

Напусна ни един много добър човек и писател - Валентин Георгиев. Той пое по пътя към вечността снощи след тежко боледуване.  Валентин Георгиев беше програмен директор на ИК "Хермес", наш колега журналист, работил дълги години във вестник "Марица", писател, чиято дарба блесна още в студентските му години в ПУ "П. Хилендарски", където е завършил..

публикувано на 22.05.25 в 12:54
Любомир Стефанов

Румен Радев закъсня с опитите за създаване на политически проект

„Очевидно е, че се полагат усилия от страна на политиците за приемането на еврото от 1 януари 2026 година. Друг въпрос е до колко те се оценяват положително, или отрицателно, тъй като свикнахме да се разделяме, във всяко едно отношение. И всичко, което правим, да го подлагаме на съмнение. Виждате, застъпниците за приемането на страната ни в..

публикувано на 22.05.25 в 10:33

Христо Г. Данов - родоначалникът на българското книгоиздаване

В навечерието на най-светлия български празник – 24 май – ви разказваме за издателя Христо Г. Данов или човекът, който дари книгата на българския народ. Освен основател на модерното  книгоиздаване, книгопечатане и книгоразпространение той е бил и всеотдаен кмет на Пловдив.   Името му е символ на наука и образование, на вяра в българина...

публикувано на 22.05.25 в 10:11