Прогнозите, които правят анализатори за бъдещето на страната ни от началото на годината, не звучат оптимистично. Бежанците, Ислямска държава и тероризмът, комплексите на Европа и нейният упадък, политическите грешки оформят обща картина на несигурност и рискове. Този път обаче тя бе обогатена от мощен прилив на агресия.
Последният пример бе с убитото безпричинно българско момче във Враца, медийнотото отряазяване на който стана повод Асоциацията на европейските журналисти да излезе с позиция, че то също е белязано от недопустима агресия. За ценностните несъответствия, които се виждат под повърхността на фактите и доколко те са отражение на глобални процеси - разговаряме с проф. Духомир Минев - БАН.
Проф. Духомир Минев: Обществото наистина дерайлира при това не само от пътя към Европа, защото междувпрочем и Европа върви по един особен път, но струва ми се, че и ние, като общество, дерайлираме от пътя на цивилизованото съществуване. Имам предвид по-конкретно, че се наслагват сякаш две кризи и те генерират рисковете, с които се сблъскваме - най-разнообразни, хаотични, трудно подлежащи на класифициране, категоризиране и разбиране. Тези рискове, които между другото растат сякаш, може би показват не толкова някакво външно, екзогенно срастване на рисковете, колкото намаляване на нашата способност да се справяме сс тях. И според мен това добре кореспондира - намаляващата ни способност за справяне с рисковете, с две големи кризи, които са си пак наши, вътрешни и за които светът не носи толкова отговорност, макар че не е без връзка с него. Едната, добре познатата отдавна криза е на държавността и по-точно дисфункция или лошо функциониране на държавни институции. При това те не просто функционират лошо, не просто са неефективни, те сякаш, става ясно, че работят наобратно, наопаки. Вместо да поддържат нормален социален ред, нормални отношения между хората, нормално поведение и т. н., те поддържат анормално поведение и имат връзки, държавни институции, точно с групи с особено отклоняващо се поведение. Това отдавна е известен факт, макар че малко се говори за него.
Другата криза, която се наслага на първата и която е особено лоша и особено тежка, е кризата на общността. Тя е и криза на индивидите като членове на общността. Индивидите вече не са членове на общество, а те се държат по съвсем друг начин, всички останали сякаш си остават врагове. Тази втора криза има два важни аспекта, две важни промени в индивида – упадък на социалната интелигентност, т. е. способността ни да общуваме нормално с други хора, да взаимодействаме с тях, без да се стреля, без да се влиза в кавги и побоища. И другата – упадък на емоционалната криза, на емоционалната интелигентност – лесно се взривяват хората, лесно изпадат в гняв и ярост, лесно се нахвърлят върху други хора и това може да става по всякакви абсолютно незначителни, налудничави поводи - свирене с клаксон, скарване за място за паркинг, лошо изпреварване на улицата или каквото и да е, просто за лошо гледане – някой решил, че другият го гледа лошо.
Р. П.: Проф. Минев, доколко тези кризи, за които вие говорите, може да се каже, че са отражение на глобални процеси, които се случват не само в Европа, но и в света? И ако мога да ви попитам, кое е първичната, също с едно намигване към онзи виц, за да внесем малко, някаква доза все пак успокоение, доколко може да се каже, че решаването на единия проблем може да допринесе за решаването и на други? И откъде трябва да се започне с решенията?
Т. М.: От държавността, разбира се, от държавността и постепенно хората да се убедят, че нормалното поведение, човешкото поведение, цивилизованото поведение – търпимостта, толерантността, въобще културата могат да бъдат по-нерисков, по-печеливш тип поведение, отколколкото анормалността, престъпностста, агресията, които са губещи видове поведение. Но всичко това ще бъде много бавно, защото нещата са отишли твърде далеч у нас.
Колкото до глобалните процеси, да, ние сме в руслото на глобалните процеси, дори да се погледне отношението на свърх силите, те също носят белега на такава налудничавост, каквато срещаме в нашия ежедневен живот. Но какво от това? Ние не можем да чакаме глобалните процеси да се променят, за да стане ей тук някъде си някакво подобрение. По-добре да се вземаме в ръце и онези, от които най-много зависи това, да започнат да нормализират институциите, поведението на институциите и т. н. Чуйте повече от звуковия файл:
За девета поредна година националният туристически поход „Последният път на Хаджи Димитър“ ще премине по стъпките на войводата и ще пресъздаде последните дни от живота му. Инициативата е посветена на 157 години от смъртта на революционера и загиналите за българската свобода. Тридневеният поход започва от днес с маршрут от връх Бузлуджа през..
В Блъгария липсва превенция, както и адеватна техника за гасене на пожари, казав предаването "Точно днес" доц. Момчил Панайотов. Той е преподавател по “Дендрология” в Лесотехническия университет, занимава се активно с проучвания на планински гори и е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на..
В международния ден за борба с трафик на хора говорим за проблема и неговите измерения. Националната телефонна линия за борба с трафика на хора отчита увеличение на сигналите за незаконна миграция. Тревожен е и ръстът на случаите, свързани с непълнолетни. Според Диана Китова, мениджър на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора,..
Общественици, юристи, психолози, икономисти и инженери обединиха усилия в помощ на хора, изпаднали в беда. Това, което ги обединява е създаденият от тях Кризисен център в район Северен. Помощ в него могат да потърсят хора, които имат нужда от финансова или правна консултация, но също така и от психологическа подкрепа. Инициатор за..
Юристи се обявиха против последните изменения в Закона за движение по пътищата, приети от Народното събрание. Причината е, че така формулирани по думите им те са в разрез с европейското законодателство. „Допускат автоматизирано и непрозрачно налагане на глоби чрез камерите на толсистемата и общините. Промените въвеждат фиксирани санкции за..