По поръчка на Асоциация "Активни потребители" Центърът за биология на храните разпространи информация от свое проучване за качеството на водата. В 29 града са взети повече от 50 проби от градски чешми и на база на ред показатели в тях са направени изводи за качествата на питейната вода.
Според това изследване водата в Пловдив не съдържа опасни вещества, но по два от показателите за съдържание на хлор и нитрати - данните са отбелязани в жълто, каето означава предупреждение за близост до пределно допустимите концентрации.
Доколко меродавна е тази информация, според методиката на изследването и цитираните данни - за разговор потърсихме инж. Галя Петринина, която ръководи контролната лаборатория на водоснабдителното дружество.
Галя Петринина: За нашите слушатели първо искам да поясня, че изискванията за качествата на водата се определят от Наредба 9 в българското законодателство, която е хармонизирана с европейската директива. Наредба 9 определя показателите, нормите на тези показатели, брой проби, как се изчисляват, които трябва да се вземат от съответните органи и изискванията към методите на анализи, които се използват за определяне на тези показатели. Другото което е, всяко В и К в България съвместно с районното РЗИ – регионалната здравна инспекция, всяка година подготвя програма, въз основа на която се извършва мониторинга на питейната вода през следващата година. В тази програма са определени точките, от които се вземат пробите за всяка зона на водоснабдяване и брой проби, които трябва да се вземат. РЗИ и В и К поотделно вземат пробите съвсем самостоятелно като РЗИ контролира работата на В и К.
Р. П.: Този анализ, който правите трябва да ни увери, че работите както по българското законодателство и вие сте следени, така и спазвате европейското?
Г. П.: На се вземат пробите съвместно с РЗИ, а се вземат поотделно. Така контролът е засилен, тъй като се прави от две страни – от РЗИ и от В и К. Лабораториите на РЗИ в България са акредитирани, изискването е лабораториите да бъдат акредитирани по 17-25. В по-голямата си част лабораториите на В и К дружествата са акредитирани. Може би има някои съвсем малки В и К, които нямат финансова възможност.
Р. П.: Няма да станат ясни голяма част от тези административни и процедурни неща, които вие обяснявате на слушателите, а аз да се спра на това изследване, което мери различни показатели на водата и затова направих уговорка, че Пловдив и в жълтите квадратчета, в които е попаднал дори, показва по-ниски нива, значително по-ниски от допустимите за активен хлор и за нитрати, там е заострено вниманието, защото жълто сме оцветени.
Г. П.: Искам да обясня на съгражданите си, че контрола е доста по-висок, правят се много повече проби отколкото тези проби, които са направили Активни потребители. Тази извадка е от три проби за Пловдив при условие, че ние правим около 800 проби на година при норматив 158, това само на В и К, РЗИ – допълнително. Да се спра на това, което цитирано в изследването – първо с остатъчния хлор – остатъчният хлор по изискване на Наредба 9 трябва да бъде от 0,3 до 0,4 при потребителя, което да гарантира унищожаването на опасните за човешкия организъм микроорганизми.
Р П.: 0,2 е в Пловдив.
Г. П.: Значи това е двойно по-малко от това, което се изисква – 0,4 максималното.
Р. П.: И другата жълта графа, в която сме подналаи е свързана с нитратите.
Г. П.: Реално тези три проби, ние не знаем нито как са взети, кой ги е взел, как са анализирани, по какви методи са анализирани. В Пловдив резултатите се движат от 7 до 15 милиграма на дециметър кубичен. Да, има два – три, най-много 4 случая на 20 мг, но те са еднократно, при условие, че нормата е 50 мг на дециметър кубичен – това е далеч от пределно допустимата концентрация.
Р. П.: Т. е. изразявате някакво съмнение по отношение на методиката на вземане на тези проби?
Г. П.: Освен това не е представителна извадката – не можем от три проби еднократно взети да правим преценки и оценки. Пловдивските кладенци са 80 – 90 м дълбочина,те са изолирани в горната си част, така че да предотвратяват замърсяване както те твърдят от земеделски и други дейности.
Р. П.: Това е един от коментарите им, че там, където има земеделски райони много по-внимателно трябва да се следи, защото преторяването на почвите е предозиране и на нитратите. Имаме ли такава опасност в нашия район?
Г. П.: За пловдивските кладенци няма такава опасност – това са дълбоки кладенци, имат санитарно-охранителни зони, които се следят и постоянно се следи вода. Ако има кладенец, който се доближава до пределно допустимата концентрация той не се пуска в мрежата, ако има изобщо.
Р. П.: Да кажем, че тези проби са взети от чешма на автогара централна – може би някъде около Централна гара имат предвид, чешма на Джумаята и чешма в Кършияка, не е оповестено точно кога. Авторите на това изследване дава в края си изводи и препоръки, свързани с публичност, с обучение на персонала и служителите, защото те от претупване на работата предозират хлора, имат още препоръка за контрол върху използването на торовете, за което стана дума и към промени на наредба, която пък регламетира съдържанието на олово. Вие солидарна ли сте като специалист с такива препоръки?
Г. П.: Нашите служители преминават както вътрешно, така и външно обучение, аз не случайно споменах акредитацията, тъй като пък специално в лабораторията от самата служба по акредитация изискват едно непрекъснато обучение на хората. Това едното. В и К прави всичко възможно служителите й да бъдат на достатъчно добро ниво като качество. Другото, което е специално за оловото тук при мен будят много съмнения техните изводи. Освен това, доколкото аз разбрах те са векларирали, че анализите са правени с някакви китове, при условие, че ние сме оборудвани със спектрометър с индуктивно свързана плазма, специално за оловото говоря, и този анализ трябва да се прави по необходимите методи и необходимите апарати, а не с тези китове.
Р. П.: Вървим към края на разговора, въпреки предизвикано съвсем странично, качеството на водата в Пловдив има ли някакви основания за безпокойство – ваши от страна на специалистите във В и К дружеството.
Г. П.: Мога да кажа, че няма никакви основания за притеснения от страна на съгражданите ни, тъй като ние полагаме усилия ежедневно да следим качеството на водата в гр. Пловдив и полагаме всички въможни начини за контрол на качеството на водата като влагат и необходимите средства, така че да бъде следена по най-добрия начин.
Има съмнения към достоверността на анализите, извършени от Активни потребители, и второ - казвам, че тези резултати са далеч от пределно допустимата концентрация.
Р. П.: Дори и да са факт?
Г. П.: Да.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..