Не затрупвайте лекарите с писане! Оставете ги да ни лекуват

Пациентските организации за новата здравна карта и идеите на министър Петър Москов да се лекуваме по нов начин от 1 април. Евгения Адърска  от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания разказва какво стои зад новината НЗОК да плаща по нов начин за химиотерапия и лекарства за онкоболните, както и новите ТЕЛК решения.

Не е сигурно дали ще останат достатъчно средства за труда на лекарите, след като има ново финансиране, смята Адърска.

Евгения Адърска: Както е известно няма идеални политически решения особено в сфери като здравеопазването. Но аз лично смятам, че без едно такова разтърсване, каквото предлагат идеите на д-р Москов, няма как да очакваме някакъв позитивен резултат. Просто голяма част от разумния и ефективен живот на нашето поколение ще мине в едни безсмислени спорове „кокошката или яйцето”. Аз споделям неговото разбиране, че трябва да се пресеят болниците като бройка, като ефективност, като необходимост да се харчи ресурс за нещо, чийто резултат в пъти пада под разходите, което разбира се не означава, че цели райони трябва да останат без здравна помощ, т. е. ако едното движение е в полза на това да се редуцира броят на болниците, другото трябва да е в полза на това да се намери инструмент, с който да се осигури първична или здравна помощ, която да бъде от полза на населението в тези райони. Има чудесни модели затова нещо, няма да се налага някой да открива топлата вода, страни като в скандинавския свят, където населението е по-разхвърляно на големи територии, много отдавна са решили този проблем. Така че няма нужда аз да давам някакви предположения или предложения в тази посока.

Р. П.: Вие казахте за сътресенията, които са неизбежни, когато се въвежда нов модел на финансиране, но наистина има смисъл от тази нова здравна карта единствено ако касата спре да финансира всички болници, които пък наистина се нароиха толкова много в България и това е един може би от проблемите в здравеопазването. Но вече е заявено, че лечението примерно на онкоболните пациенти ще става по нов начин и ще се заплаща по нов начин на болниците. Какъв е този начин, г-жо Адърска, обезпокоени ли сте вие от това?

Е. А.: Аз лично съм обезпокоена по една единствена причина. Вече два пъти присъствам на преговорите между лекарския съюз и медицинските онколози и съм ужасена каква огромна маса от информация те трябва да преработят, да одобрят, да откажат онова, което не работи за тях. Опитвах се вчера по някакъв начин да кажа хора оставете лекарите да работят, не ги затрупвайте с такива тежки регулативни изисквания за това да отчетеш един болен, който е минал през твоето здравно заведение. Попитах се човешки кога ще остане време на този лекар да ни лекува. От друга страна, разбирам, че това усилие е абсолютно нормално и изцяло съм в тяхна подкрепа, защото те пък не могат да се позволят някой да подозира техния труд в неефективност, в имитация на болни. Някак си има нещо счупено в цялата тази работа. Колкото до новия начин проблемът, който аз съзирам е, че клиничните пътеки, които от една стават четири са доста смесени с предишния формат клинични процедури и в крайна сметка левовата равностойност, която е предвидена за всяка от тях не е  сигурно, че ще остави достатъчно средства за труда на лекаря. Разбирам, че много от нещата се правят с идеята на болния да му е по-лесно, да му е осигурено високотехнологично изследване като ядрено-магнитен резонанс или скенер, т. е. в самата пътека да е включено, за да не се налага пациента да го плаща, но не трябва да сме резистентни към това лекаря дали е доволен от възнаграждението, което получава за труда си. Защото вчера се пошегувах в определен кръв, в който споделих моите притеснения, ние не искаме лекарите ни да са ядосани, кисели, недоволни, защото в каквито и условия да работи, в златни клетки да ги сложим тези хора да работят за нас, те не били ефективни, а и не заслужават това. Така че от там идват всичките ми притеснения и аз много се надявам при финала на тези преговори нашите лекари да успеят да си отстоят правилното заплащане и адекватното по-скоро. Те нямат претенции, че така са разбити процедурите и пътеките, а по-скоро имат лоши очаквания за това как ще бъде заплатен техния труд.

Р. П.: От касата казват пък да не се отчита два пъти една и съща терапия на пациентите с онкозаболявания и химиотерапията да бъде обезпечена, както казахте и вие, и високоспециализираните изследвания също да бъдат заплатени само един единствен път. Сега къде се плаща два пъти?

Е. А.: За мен не е толкова сложно да се отчете чистият труд на лекаря и да бъде остойностен и отделно другите неща. Нямам против, по никакъв начин не мога да изразя негативно мнение или въобще каквото и да е мнение затова как ще се комбинират процедури с пътеки. Но нашите лекари наистина заслужават. Не стига, че са една шепа, не стига, че работят с огромно количество болни, те просто трябва да имат комфорта да работят. Аз вчера ги съжалих, повярвайте, аз не знаех сред лекари ли съм, сред адвокати ли съм – на тези хора им се налага да изчитат огромно количество информация и да се съобразяват с всяка промяна в нея, всяка буквичка, когато се промени, а тези промени стават всяка година както знаете.

Р. П.: Тъй като вашите пациенти в Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания в една или друга степен зависят и от решенията на ТЕЛК, знаем всички, че там ще има промени, заявени са от министър Ивайло Калфин, солидарно със здравното министерство, очаквате ли сътресения, г-жо Адърска?

Е. А.: Аз по принцип не очаквам негативни някакви решения крайни, но истината е, че каквото и да се промени там то няма да стане бързо. Ние сега току-що подготвихме за издание, за преиздание един материал, която изцяло е създаден в полза на пациентите, да ги ориентира в системата, да им даде нужната информация, концентрирана на едно място и основният спор възникна около това, че вече беше актуална темата за ТЕЛК-овете. Според експертите, с които се консултираме ще настъпят една или две години докато настъпят някакви сериозни промени. Те имат и най-добри намерения да опростят и там механизмите, нямам нищо против, защото знаете, че телковото решение дава възможност на хора с определени проблеми да живеят малко по-спокойно, да получават някаква допълнителна помощ, но и за съжаление създава възможност това да се използва и недобронамерено.

Р. П.: Манипулации има доста там.

Е. А.: Категорично, категорично. Като видя на парко място „Инвалид” спрял джип „Чероки” просто се сещате какво си мисля. Така че и тази част от здравноосигурителната и социална система има нужда от ремонт. Просто се надявам решенията им да са добри и да лежат на добър опит. Светът е пълен с добър опит, стига да го потърсим може да бъде намерен.

Р. П.: И последно, г-жо Адърска, казахте, че присъствате на преговорите между лекарския съюз и съответно по отделните направления, каквито са онкологията, другите направления няма да ги коментираме, но какво си иска като ваш приоритет да изтъкнете за хората с онкозаболявания? Знаем, че за нещастие те всяка година се увеличават.

Е. А.: За съжаление се увеличават, но на мен ми се иска разумно да се гледа на този процес и да не се изпада в паники, в драми, в края на краищата това е рефлекс и от една световна тенденция, за която Световната здравна организация предупреди и отдавна, и достатъчно сериозно, ние все още не правим най-доброто в тази посока, в смисъл – държавата наистина полага усилия да лекува тези хора адекватно, нещо, което преди 10 г. изглеждаше почти невъзможно и кауза пердута, но ние все още нямаме организирана профилактика, ние все още нямаме системни усилия за създаване на една адекватна здравна култура, в която здравето да е в първите позиции на личните ни ценности. Ние все още някак не ценим здравето си и като си ударим челото в стената започваме да се вайкаме, започваме да събираме пари, да правим някакви абсурдни драми вместо да разчитаме на една солидна държавна социална и всякаква друга подкрепа, защото заболявания има много, голяма част от тях са опасни и биха могли да доведат до лош край, но не това е проблемът на съвременното общество. Аз вчера писах няколко емоционални реда на нашата страница – колкото и да прозвучи нелогично в рамките на този разговор, на мен все още ми липсва любов между хората, любов към самите нас, обич към близките, към ближния, към всеки, няма вече отношения между хората. Това е най-болестотворният вирус според мен в съвременното общество. Всичко останало ако съществува тази мъничка молекула в нашите отношения, всичко останало би могло да намери своето най-добро решение, просто, защото то е някъде около нас.