Пловдивският драматичен театър, ще бъде готов някъде към края на май, даже ще можем да се подготвим добре за "Сцена на кръстопът." Така вървят нещата в театъра, Слава Богу, каза за Радио Пловдив директорът на Пловдивската драма Кръстю Кръстев. Смолянският тетаър има голям шанс.Няма да се стигне до закриване на театри в страната, добави той. Театърът с високи критерии е жизнено свързан с духа на нацията, с високото нравнствено и интелестуално ниво.
Кръстю Кръстев коментира има ли шанс високото изкуство без държавна подкрепа - в контекста на последното Постановление за т.н. единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти . Т.е. държавните субсидии, определяни наа базата на приходите от продадени билети. За драматичните театри, действалата и досега, и запазена и за тази година сума, от 2.50 лева за 1 лев приходи е достатъчна.
Въпросът е за други културни институти, които са в преразход за 2015г., на които Министерството на културата дава шанс, като ги финансира от своя бюджет с изискването за месец да предложат програми за промяна. Такива са театрите в Смолян, Благоевград, операта в Стара Загора и други. Според Кръстю Кръстев, колегите от театралната гилдия ще се справят с проблемната ситуация. Той смята, че няма да се стигне до закриване на театри в страната.
Конкретно за Смолянския театър, на който Кръстев е бил дългогодишен директор, той беше категоричен: Смолянският театър има голям шанс. Аз съм пристрастен към Смолян и смятам, че трябва да има театър, но трябва да придобие малко по-различен вид. Искам да кажа следното – място, където да се създават непрекъснато проекти, едно място – оазис за истинския театър за свободни трупи, за свободни хора.
Аз винаги съм казвал едно нещо – изкуството струва – хубавото, доброто, високото изкуство струва доста скъпо. Така е навсякъде по света, така е и у нас и все повече ще става скъпо, защото хората, които работят в тази сфера получават малко средства. Но аз мисля, че проблема със субсидията като крайна цифра сега е доста добър при нас в България, възможностите на държавата пак трябва да гледаме. Проблемите са следните: аз мисля, че има места, където дадеността т. е. обема на работа, обема на възможности да се извърши това дело така да се каже не дава възможност да се харчи толкова много.
Има един проблем, който трябва да го решим и то е да оптимизираме докрай нещата. Защо? Защото аз продължавам да твърдя едно единствено нещо и то е следното – за да искаме трябва да направим всичко възможно да оползотворим по най-точния и най-добрия начин за зрителя средствата, които се отделят затова.
Там трябва да се направи следното – държавата да зададе конкретна програма за работа – това трябва да направи държавата и да каже: „Господа, това трябва да се направи, защото това, което вие го казахте много хубаво, много красиво и много точно, че има нужда хората да гледат театър, и трябва да каже, ние имаме такива средства по този начин и вие трябва да направите това, това и това.” Това е нормалното, т. е. не може на места да има огромни структури на места, където според мене те не могат да се издържат, няма смисъл, какво да правят хората, колко представления могат да изиграе един актьор... Г-н Кръстев уточни, че това не означава да се закариват театри. Той е убеден, че няма да се стигне до там.
С помощта на Министерството на културата, повярвайте ми, в това вярвам, няма да има закрити театри. Няма да има театри, които ще изчезнат от театралната карта на България. Напротив, преструктурирани, ако мога така да го кажа, на място, където е съобразено с мястото, на което е, с достатъчно средства, за да извърши една програма, която ще бъде уточнена от всички –хората, които работят на място, Министерството на културата, финансисти, помощ по отношение на художествени критерии, на художсетвени неща и едно внимание на всички към тези неща, защото, повярвайте ми, всички от нашата гилдия искат да помогнат на тези места да съществуват като театрални центрове, защото го заслужават, ще се получат по-добри резултати.
Парите в театъра никога не достигат, колкото и да са високи претенциите ни те не са достатъчно високи, за да стигнат парите за онова, което мислим да прави в театър, защото знаете, че имаме развито въображение, имаме големи мечти и начинът на съществуване остава една химера и аз мисля, че ако започна тези преобразувания, тези еднни нормативни показатели, числа, цифри ще вървят към повече и повече. Убеден съм в това нещо, защото виждам какво се прави.
Цялото интервю с директора на Пловдивския драматичен театър Кръстю Кръстев е в звуковия файл.
92 момичета и момчета от пловдивските гимназии дадоха старт на четиринадесетата учебна година на Модерна академия на изкуствата „Синдикат”. И тази година заниманията са безплатни благодарение на финансирането от Община Пловдив. Програмите са осем - „Творческо писане”, „Графичен дизайн“, „Модерна музика”, „Екранни изкуства”, „Модерни методи на мислене”,..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 08.03.2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати “ ( нови книги ) Гюстав Флобер. Мадам Бовари. 350 стр., тв. к. , ок. 6А, Фама+, 2025. Лев Толстой. Ана Каренина. 894 стр., лукс. изд., тв. к. , ок. 6А, Хермес, 2025. Ф. М. Достоевски. Кротката. 88 стр., ок...
Галерия „Савов“ в Пловдив представя втора самостоятелна изложба за 2025 година. През март гостува художникът Емил Белев. Галеристите ще зарадват любителите на изобразителното изкуство с красива изложба, заредена с пролетно настроение и много любов. Ще могат да се видят феерията от цветове и емоции в картините на Емил Белев. Изложбата..
"Човекът е цял, когато се посвети на нещо надмогващо го и го усеща по-голямо от себе си"- думите са на режисьора проф. Маргарита Младенова, която е гост на "Срещите" тази събота. На преизвестната у нас и на високите световни театрални сцени режисьорка е и и мисълта: "Изкуството трябва да премести акцента от "да имаш" към "да бъдеш". Т еатърът..
На 8-ми март в галерия „Гранит“ в едноименното старозагорско село се открива изложба под надслов „От Ева до Ева”. В нея жени творци представят свои произведения живопис, графика, скулптура, както и фотография и фотографика. Авторките са специално подбрани от кураторката Антония Маринова – Crazy, чиято амбиция е изложбата да не е просто колекция..