Надявам се да не се съкращават легла за онкоболни в КОЦ-а

За кого важи новата Наредба на МЗ, според която ще се съкращават легла в Онкодиспансерите в страната, които нямат и четирите нива на компетентност, както в университетските болници.

Стойчо Кацаров: Има проект на такава наредба, изготвен от Министерството на здравеопазването, изпратен до съсловните организации, до лекарския съюз и националните консултанти. Ние разполагаме с текста на тази наредба, както и със становищата на някои от страните, до които е изпратена.

Р. П.: Какво е записано в тази наредба?

С. К.: В тази наредба е обоснова това, което в закона е наречено „комплексно лечение” по отношение на онко болните и е записано, че, за да може едно лечебно заведение на болни с онкологични заболявания трябва да разполага с хирургия, трябва да разполага с клиника или отделение по химиотерапия, трябва да разполага с клиника или отделение по лъчетерапия и нуклеарна медицина и палеативни грижи. Всички те трябва да разкрити на територията на болницата – така пише в проекта на наредбата.

Когато направихме съпоставка според издадените лицензии на лечебните заведения за болнична помощ в страната и комплексните онкологични центрове се оказа, че едва няколко от тях отговарят на тези изисквания, т. е. имат разкрити всички тези структури на територията на лечебното заведение.

Р. П.: Кои са те, моля да кажете?

С. К.: В София специализираната болница за активно лечение и мисля, че Сити клиник наскоро разкриха такава лъчетерапевтична база, макар че те мисля, че нямат отделение за палеативни грижи. В Пловдив мисля, че единствено болницата „Свети Георги” отговаря на тези изисквания. За другите не мога да си спомня, но те се броят на пръстите на едната ръка.

Р. П.: Което означава, че повечето така наречени комплексни онкологични центрове трябва да бъдат закрити с тази наредба?

С. К.: Ако тя се приложи те няма да могат да сключат договор със здравната каса във вида, в който е изпратена за съгласуване. Обърнете внимание и на другото нещо, че тя някак си тайно се съгласува с националните консултанти и лекарския съюз, тъй като законът предвижда при издаването на нормативен акт той да се публикува на интернет страницата на министерството за обществено обсъждане, т. е. той да бъде достъпен до всички.  По една случайност, пак казвам, попаднаха при нас не само проектът на наредбата, но и становища на консултанти, на които е изпратена, т. е. да се отрича, че съществува това нещо не е вярно. Аз мога да ги публикувам на нашия сайт.

Р. П.: Д-р Кацаров, а вие като председател на Центъра за защита правата в здравеопазването какво може да предприемете, просто това е алармиране или нещо повече?

С. К.: Какво да предприема друго? Ние сме оспорили доста от нормативните актове, които са издадени във връзка, например със здравната карта – на 17 февруари е насрочено делото във Върховния съд за методиката за областната здравна карта. Бихме могли да оспорим обосноваността и на такъв нормативен акт ако стигне до обнародване в Държавен вестник. Аз се надявам, че обществената реакция, която предизвика оповестяването на тези намерения, ще бъде достатъчна, за да не бъдат приложени.

Р. П.: Да, защото наистина са много стряскащи параметрите, които са записани ако останат в този вариант – покачване на онко заболяванията  пък орязване на леглата, та някак си звучат абсурдно – от 380 леглата в Пловдив да станат 20 – толкова колкото са в университетската болница.

С. К.: Да, до това води анализът – само тя има разкрити тези структури.

Р. П.: Това беше мнението на д-р Стойчо Кацаров, който е председател на Центъра за защита правата в здравеопазването. Сега на местна почва тук при нас в Пловдив – Комплексен онкологичен център и управителят д-р Красимир Вальов. Какво знаете вие по тази наредба, какво ви е известно, какво са поискали от вас?

Красимир Вальов: Аз внимателно слушах д-р Кацаров, има такъв проект, подчертавам проект. Ние го разгледахме подробно и съм доволен, че се създава една обществена дискусия по него, защото, когато има дискусия шансът да се стигне до правилното решение е по-голям. И в този аспект съм обнадежден и вярвам в ръководството на Министерството на здравеопазването, че ще  вземе правилното решение, т. е. проекто-наредбата за интердисциплинарен стандарт по комплексно медицинско обслужване на болни от онкологични заболявания в този си формат на този етап мисля, че не бива да се приема, тъй като единственото, което ще засегне най-вече това са правата на пациентите, а нашите пациенти, знаете, са пациенти със специфични потребности. Това е смисълът всъщност на създадените лечебни заведения по смисъла на член 26 „б” на Закона за лечебните заведения – „Други лечебни заведения”, към които спадат диспансерите – това е смисълът на диспансеризацията като лечебна процедура, че пациента от първата минута, от първия час, от първия ден, когато се сблъсква с диагнозата „канцер” – рак, той се поема от нас, извършва му се оперативна интервенция, надеждна диагностика и в оптимални срокове се прави план за неговото комплексно лечение във всички звена на лечебното заведение като това се прави в т. н. онкологични комитети. Този пациент във формата, в който го лекуваме ние му осигуряваме своевременно, комплексно, качествено и отговарящо на европейските и световни стандарти онкологично лечение.

Р. П.: Д-р Вальов, какво наложи да се напише сега тази нова наредба?

К. В.: Сложен въпрос. Принципно, когато се извършват структурни реформи трябва да има широко обсъждане и да има широка материална база, за да се поемат луфтовете, за да се поеме вакуума в тях. И мисля, че в областта на онкологичните заболявания и тяхното лечение в България определено са постигна резултати. Нашите пациенти се лекуват по най-съвременни методи – комплексни – химиотерапия, лъчелечение, имунотерапия и е много труден въпросът. Знаете ли, ако сега слушат нашите пациенти в каква ситуация изпадат те?

Р. П.: В страх?

К. В.: Да, да. Нека да ги успокоим, нека да ги успокоим. Нека да кажем нещо положително. Нека да кажем, че миналата седмица с решение на управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса са гарантирани на 100 % лечението, химиотерапията на онкологично болните в България. Това като че ли се позамете като новина в медиите. Нека да казваме повече положителни новини. Нека да кажем, че в процес на изграждане в Комплексен онкологичен център е т. н. звено за боксове, за готови форми за химиотерапия на онкоболните. Аз смятам и вярвам в ръководството на Министерството на здравеопазването, че ще вземе правилното решение.

Р. П.: В момента колко са леглата при вас?

К. В.: Имаме 224 легла, от които 120 по химиотерапия. През центъра през миналата година са минали над 58 хиляди пациенти. Аз мисля, че никой не може да игнорира тези хора – 58 000 пациенти по клинични пътеки.

Р. П.:  Да, недопустимо е. Кажете за тази статистика, която трябва да ни накара да мислим и за превецията.

К. В.: През тази година по статистически данни в България ще разберат диагнозата „рак” 36 000 човека и техните семейства. За тях е необходимо комплекно лечение, лечение от първата минута – среща с психотерапервт, с онколог, с хирург, който е запознат със законите на онкологичната хирургия, със специалист по лъчетерапия – да се направи едно комплексно обслужване. Аз мисля, че отделение по палеативни грижи не е структуроопределящо.

Р. П.: Да, но е записано – отделение по нуклеарна медицина и палеативни грижи.

К. В.: По другите интердисциплинарни отношения искам да ви кажа, че при едни стройни междудружествени договори каквито съществуват между нас и други лечебни заведения няма никакъв проблем за комплексното обслужване на пациентите. Даже един пример, нашите пациенти дори са по-близо до гама камерата т. е. костната сцинтиграфия отколкото по-голямата част от пациентите на УМБАЛ „Св. Георги”. Така че наистина проблемът с комплексното лечение е в по-голяма степен е организация отколкото материално-техническо обезпечаване. А вие представяте ли си ако всеки център има ядро-магнитен резонанс дали ние ще го натоварим достатъчно с работа, за да обезпечим неговата цена и изплащане и заплатите на персонала.

Аз съм доволен, че се създаде този дебат, защото, изказвам мнението моето и на водещи  специалисти от нашето лечебно заведение – онколози, да, има рационална нотка, но не е форматът и обемът не е подходящ.

Р. П.: Това, което можем да кажем, за да осветлим хората, които ни слушат в максимална степен – няма да има закриване на 224 легла в Онкодиспансера?

К. В.: Не става въпрос въобще за закриване, напротив, центърът върви напред, той е  100 % общинска собственост, ръководството  на община Пловдив е със заложени планове за увеличаване на легловия фонд, за създаване на хирургична база в База 2, за увеличаване на леглата в отделенията по химиотерапия. Така че мисля да вървим напред и със себеотдаване да лекуваме тези страдащи хора. Месля, че никой няма да посмее да посегне на техните права като пациенти. Аз съм относително спокоен.

Д-р Красимир Вальов – управител на Комплесния онкологичен център в Пловдив.