Честваме Деня на лозаря - Трифон Зарезан

Днес е Денят на лозаря - Трифон Зарезан. Празникът е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. Отбелязва се на 14 февруари в чест на Свети Трифон, смятан за пазач на лозите.

За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на Свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Според българския обичай, на този ден се извършва ритуално зарязване на лозите. Стопаните излизат на полето и зарязват няколко пръчки от лозето за плодородие. Мястото, където лозите се подрязват, се полива с червено вино. Поливат се и корените на лозата с вино и се благославя: "Колкото капки, толкоз коли грозде". Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята" - обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод.

Корените на този празник са далеч в миналото и навярно са свързани с тракийския бог на виното и веселието Дионис. Обичаите се смесили с православната етика и народът е съчинил забавна легенда, която си спомняме всяка година на тази дата:

Свети Трифон бил лозар, който зарязвал пръчките на една от лозите си, когато покрай него минала сестра му Света Богородица с малкия Иисус на ръце. Тя отивала на 40-тия ден от раждането му да чете молитва в църквата. Трифон й се присмял, че има незаконно дете. За да го накаже Богородица отишла в село при жена му и съобщила, че той си е отрязал носа. Изплашена жена му грабнала кърпи и отишла на лозето, за да превърже мъжа си, но го намерила здрав. След като му разказала защо е дошла, Трифон се засмял и показал с ръцете си как се зарязва пръчката - не отгоре надолу, а обратно - отдолу нагоре. При извършването на този жест, той наистина си отрязал носа. Оттам дошло и Трифон Зарезан. 

Истинският светец, Трифон, загинал като мъченик при римските гонения срещу християните. Но явно хората не пожелали да свързват името с тъга, а по скоро с веселие, затова и коронясали свети Трифон с ореола на виното и веселието.

В различни части на страната празникът се среща под различни имена - Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. Освен от лозарите, се празнува и от кръчмарите, градинарите и соколарите. 

Следващите два дни, наречени "трифунци", са за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и, след като раздадат от него на съседите, слагат залъци в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.