В здравеопазването отказаха да подпишат НРД 2016, но пък Българският зъболекарски съюз отвоюва за нас още една дейност, за която касата ще плаща - как научаваме от д-р Николай Шарков, главен секретар на БЗС.
Главният секретар на БЗС заяви, че ще настояват пред д-р Петър Москов да се усъвършенства Наредбата за специализации в частта за стоматологична помощ.
Р. П.: Как се стигна до „отключването” на тези 8 млн лева?
Николай Шарков: Първо искам да кажа, че лицата над 18-годишна възраст ще получат тази дейност от 1 септември 2016 г. Тези 8 млн са за последните четири месеца на годината. До тогава ще важат дейностите, които са били и досега – при децата един преглед и четири дейности, които включват кариес и неговите усложнения – пулпити и перидонтити и вадене на зъб ако се налага, а при възрастните – един преглед и две дейности, които са или пломба, или вадене на зъб, или комбинация от тях, така че от 1 септември ще има трета дейност за лицата над 18-годишна възраст.
А как се стигна? Българският зъболекарски съюз е доказал през годините, че води едни конструктивни, прагматични преговори без много шум, внимателно проследявайки всеки един елемент от законовата и подзаконовата база, изказвайки своето мнение, което се взема обикновено предвид от комисията по здравеопазване в Народното събрание и по този начин ние успяваме да договорим този национален рамков договор, който е кратък и изключително съдържателен, и който национален рамков договор е в полза на нашите пациенти.
Р. П.: Сега, много моля да уточним – казахте „една трета дейност” – как точно е записано – една пломба или едно вадене на зъб?
Н. Ш.: Едно от двете – ако пациентът има нужда от пломба ще му бъде направена пломба ако той е изразходвал другите си две дейности. Ако има нужда от екстракция на зъб – вадене на зъб ще му бъде изваден зъбът. Това е третата дейност.
За съжаление този пакет за възрастни, въпреки че има една решителна крачка напред – увеличихме броя на дейностите, не обхваща патологията в устата на възрастните над 18-годишна възраст, защото ние бихме искали този пакет да е равнозначен на пакета за деца - да обхваща не само кариеса, а и усложненията на кариеса – пулпити и перидонтити. А винаги сме казвали, че една група от населението е встрани от националното здравно осигуряване за дентална помощ – това са обеззъбените хора.
Р. П.: Това са възрастните хора, над 60 г., нали така? За тях какво?
Н. Ш.: Обеззъбяването започва много по-рано, така че не е само над 60 г., а много по-рано, но хората, които са тотално обеззъбени за тях наистина е проблем.
Р. П.: Искате да кажете да се направят протези и това да бъде финансирано от касата?
Н. Ш.: Това за момента звучи абсурдно, но може да се мисли и в друга насока, защото обеззъбяването е вид инвалидизация – за инвалидите се грижи Министерството на труда и социалната политика, но това е за в бъдеще. За момента картината е такава каквато ви я описах и това е една решителна крачка.
Друго, което направи БЗС е, само да припомня, че преди 6 г. едно премахване на едни арбитражни комисии, които решаваха споровете между изпълнителите на дентална помощ и районните здравноосигурителни каси и не се стигаше до административни съдилища и т. н., то бе премахнато, ние успяхме тази година да го реставрираме и възстановихме арбитражните комисии. Но ще кажете зъболекарите се грижат за себе си. Естествено, основната функция на БЗС е да се грижи за членовете си, ние се грижим и за пациентите, защото през периода на преговорите, задавам риторичен въпрос – вие забелязахте ли една пациентска организация, която да се изкаже в подкрепа на исканията на БЗС за увеличаване на пакета за лицата над 18-годишна възраст?
Р. П.: Не, не стигнахме до там сягаш.
Н. Ш.: Винаги не се стига сякаш до там. Забележете с какво се занимават пациентските организации – ще видите, че досега няма нито един протест, или едно изказано желание, или една петиция за увеличаване на този пакет в денталната помощ, а се занимават с доста по-различни дейности.
Р. П.: Да, сякаш българинът е свикнал да плаща за зъболечение и някак си съвсем в реда на нещата му се струва да отиде при зъболекар и да си плаща за тези дейности докато наистина това, което сте постигнали сега от 1 септември, може да е малко закъсняло, но все пак е факт. Защо не отсега, примерно?
Н. Ш.: Поради бюджета на Националната здравноосигурителна каса, гласуван в Народното събрание. Вие знаете отдавна, че този бюджет е част от консолидирания бюджет на държавата – той се гласува в Народното събрание и парите за дентална помощ сякаш винаги са в недостиг спрямо нуждите, така че от септември месец, дай Боже, да имаме и третата дейност, за която се договорихме и за която подписахме единодушно националния рамков договор 2016 г.
Р. П.: А 2017 г. възможно ли е целогодишно да стане това?
Н. Ш.: Целта е през 2017 г. пакетът да бъде в същия обем, какъвто ще бъде след 1 септември – т. е. един преглед и три дейности за лицата над 18-годишна възраст.
Р. П.: Д-р Шарков, последно, какво още може да се поиска от здравното министерство и конкретно от д-р Петър Москов от вас, стоматолозите? Сякаш само лекарите от останалите специалности много усилено дебатират проблемите при тях – пръстови отпечатъци, пари, повече пари по пътеки, закриване на болнични легла, а вие освен тези искания какво?
Н. Ш.: Разликата е много голяма между лекарите и зъболекарите в тази страна. Когато започна реформата 1999 г. всички зъболекари преминаха на чистия частен пазар. В България зъболекарите са около 9 хиляди и тези 9 хиляди зъболекари самоинвестират в своите клиники – те не разчитат на помощ от държавата. Те разчитат на собствените си сили, т. е. зъболекарите са една либерална професия – високо интелектуална либерална професия и от тук произтичат разликите. Ние в задължителното здравно осигуряване имаме същата конкуренция както на свободния пазар. Защото пациентът ако не остане доволен от вашата дейност може да ви смени в рамките на 24 часа – те не са закрепостени. Виждате, че сме въвели правилото – парите следват пациента и редица други разлики в сравнение с колегите лекари. Но какво може да искаме от д-р Петър Москов? Усъвършенстване наредбата за специализация в дела дентална помощ. Ние започнахме, направихме първите стъпки. Все още не сме досигнали този резултат, който ще отвори по-широко вратите за специализация в денталната медицина.
Главният секретар на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков. От него разбрахме, че от 1 септември имаме още една трета дейност, финансирана от касата, когато отидем при нашия зъболекар.
Включване на нови профилактични изследвания в пакета, заплащан от Здравната каса, предлагат от здравното министерство с нормативни промени. Целта е ранното откриване на хронични бъбречни заболявания и рак на маточната шийка. Предложението предвижда НЗОК да поема две допълнителни изследвания за оценка на бъбречната функция. Идеята е да се..
Изборът на председател на НС е заложник на промените в Конституцията, които направиха тази фигура потенциален служебен премиер, посочи социологът доц. Татяна Буруджиева. По думите й живеем в символен свят, в който като избиратели чакаме принца на бял кон, но идва принцът на магаре и ние няма как да го изберем, защото е на магаре... Така влизаме в..
Цената на водата в Пловдив, Пазарджик и Смолян ще се повиши от 1 януари догодина , показват разчетите на Комисията за енергийно и водно регулиране. Те предвиждат промени в цената на водата в 28-те ВиК дружества в страната. Новите цени са заложени в проект на решение, което ще бъде обсъдено публично в четвъртък в сградата на регулатора. В Пловдив..
Рекултивацията на старото депо за утайки край Катуница бе дискутирана на заседание на Общинския съвет на Садово днес. Проблемът с хвостохранилището стана отново актуален след големия пожар в края на октомври, чието потушаване отне десетина дни. Според председателя на местния парламент Атанас Телчаров потушаването на пожара решава проблемът на..
В България вода има. Средно годишно страната ни разполага с 20 млрд. м. куб. вода, а този ресурс е четири пъти повече, отколкото ни е необходимо. Въпреки това, страната ни страда от безводие и проблемът все повече се задълбочава. Има населени места с ВиК системи, които губят над 90% от водата. Може ли да бъде спряно „изчезването на водата по пътя“?..