Като извиване на ръцете в международната практика коментира срещата в Брюксел между ЕС и Турция проф. Димитър Йончев. "Ръцете" са на ЕС, а "извиващият ги" е Турция. За Радио Пловдив той коментира изненадващите нови условия, които Турция е поставила на тази среща на ЕС, завършила само с устно споразумение.
За сделка в някаква степен може да се говори, защото става дума и за пари. Но Турция има този малко имперски маниер на работа да свързва въпроси, които нямат нищо общо помежду си и тук е тревожният момент, че тя използва нестройния начин на Европа да прави политика, това е нейна хронична слабост, и я поставя в трудно положение.
Освен тези нови 3 милиарда, става дума за условията, свързани с облекчаване на преговорния процес за членството на Турция в Европейския съюз, за безвизовия режим, т. е. тя свързва заедно в едни преговори въпроси, които нямат нищо общо помежду си. В международната практика това е знак на извиване на ръце. А що се отнася до самия процес на тази вълна от хора, която ни залива, Турция наистина понася загуби и има огромни трудности и трябва да решава много тежки въпроси. И контактът с Турция не е без основание, въпросът е докъде отива нормалното и откъде нататък отиват необосновани претенции.
За позицията на Меркел, която някои анализатори определят като сходна до тази на Давутоглу, проф. Йончев коментира: Вътрешната политика в Германия – обстановката преди изборите, стремителното падане на популярността на партията на Меркел я принуждават да прави някакви промени и да търси лични решения и не може да избегнем този момент, който дава основания за такива тълкувания, а именно, че тези международни преговори, проблемът с миграцията може да се използва и за вътрешни нужди, макар че не вярвам това да спаси партията на Меркел. Доста разочарования има там от опитите тя да реши въпроса само на базата на ценностите. И ето, в момента ние наблюдаваме как в преговорите Европа по същество отстъпва от свои ценности в именот на някакъв компромис в момента.
Но тук бързам да ви кажа две неща – ние с този проблем така или иначе се сблъскваме, решаваме го така да се каже в движение – колкото можем във формулата на разпиляната между себе си Европа.
Но грамадният проблем е, събитията, които възникнаха в Близкия изток, огромното участие на САЩ там, те бяха инициаторът, моторът на всичко това, те сега стоят комфортно настрани, никога не поставяме тези въпроси, заедно не можем да се превърнем европейците във фактор за решаване на близкоизточната криза – виждаме, че там Русия и САЩ правят каквото правят, другите стоят отстрани и гледат и палиативни мерки вземат. Ние даже там нямаме никакви сили и средства да се намесваме. Толкова ни е слаба способността да правим обща политика, макар че имаме претенцията. В общи линии това е големият проблем, конюктурното събитие някак си ще го решаваме – пари, квоти, договорености и макар, че хич не пеем в един глас, но по някакъв начин има опити да се овладява. Ние, българите се борим колкото можем, започват да ни забелязват, едва ли ще стане нещо по-различно от това, което става досега.
Проблемът обаче е, че източникът на злото не се премахва. Много години ще продължат тези събития ако Европа не успее да преодолее тази разпиляност вътре в себе си, а тя по-скоро се увеличава отколкото да намалява. Източникът на злото са непремерените ни намеси. Това е дълбоко в европейската цивилизация и особено ярко това се практикува от САЩ – увереността, че като имаш някаква идея и да я наложиш на другите и ако имаш сила ти имаш правото да го правиш. Ние вече 25 г. живеем в свят, в който хората загиват, а не е обявявана нито една война. Въведоха се принципи, които ти позволяват да се намесиш в суверенна държана на базата на непроверяеми преценки и факти и това го преживяхме. Тези намеси в Близкия изток всъщност взривиха равновесието в света след Студената война. Русия не е разпалила тези конфликти в Близкия изток – 15 – 20 г. тя си стоеше там в кризата и никъде не се месеше, тя нямаше никаква мощ, тя беше в полумъртво състояние. Аз не говоря за еднозначна вина на САЩ, но те са инициаторът, а количеството на желаещите 33 държави, ние бяхме там. Защо не говорим за това?
Що се отнася до мигрантския поток – това е малко такова офисно-канцеларско решение под напитска на англичаните, което цели да сложи край на каналджийството, грубо казано. Дали имаме сили и средства да го направим така, че наистина да изчезне тази „услуга”, която струва много животи и много пари, но е много изгодна и проникнала като раково образование на много равнище и в официалните структури. Това е вече отделен въпрос дали ще успеем, но замисълът, мотивът беше да се обезсмисли каналджийството.
Според проф. Йончев Турция наистина има нужда помощ, защото това е хуманитарна криза – много хора са там, само децата са над 400 хиляди, така че там трябва да се помага. Друг е въпросът, че с това управление, с това правителство на Турция много трудно може да се сътрудничи. Амбициите им са ярко изразени, те са силови политици, не допускат по никакъв начин мисълта за кюрдското самоопределение, участват в кризата там не по конструктивен начин. Едновременно с това усещат ключовата си позиция и извиват ръцете на другите участници. От една страна, да, трябва да се помага и това е човешко и го правим, от друга страна, много внимателна дозировката – докъде ще стигнем и с кое правителство ще работим. Аз не смятам, че тази форма на управление в Турция има кой знае какво бъдеще. Прекалено е в разрез с добрия тон в международните отношения.
От друга страна, ако се реши малко по-активно Европа да участва в приключването на кризата в Близкия изток, ние просто ще пресечем корените на бежанската вълна – няма да има мотив на хората да напускат. Проблемите са заедно, не може да ги отделяме един от дург – ние колкото и да преграждаме границите, ако източникът продължава – вие виждате какмва е интензивността тази пролет, много по-голяма от миналата година. Някакъв процес на нормализация тръгна, него трябва активно да го използваме. И защо не да спорим, да настояваме САЩ да дойдат да участват в тези срещи, те са финансово стабилна страна. И даже да не говорим за това кой е виновен, кой не е виновен, от чисто хуманитарна гледна точка съвсем е редно да се включат.
Цялото интервю с проф. Димитър Йончев е в звуковия файл.
Община Сопот е на път да реши проблема с водата, който от години мъчи хората през лятото. Предстои ремонт на важен водопровод, който ще свърже шахтовите кладенци, откъдето градът ще ползва вода, с ВиК мрежата, съобщи кметът на община Сопот Станислав Стоенчев. Той обясни, че вече е изготвен проект за това от ВиК-Пловдив. Чрез него шахтовите..
Издателство "Нитон" подготви за печат първата книга за Васил Левски за деца, издадена през 1924 г. Книгата е може би едно от най-докосващите и достоверни четива за Васил Левски, създадено за българските юноши и родители. Автор е Данаил Кацев - Бурски, български писател, краевед, публицист. Книгата излиза със заглавието "дякон Игнатий. Васил Иванов...
Решенията на съда не се коментират, а се изпълняват – така председателят на Общинската избирателна комисия в Пазарджик Антони Върбев коментира касирания от ВАС избор на общински съветници в града. В хода на делото бяха отворени за повторно преброяване чувалите в 52 секции. При отварянето им бе установено, че в голяма част от проверените..
„Днес се очаква да се разгледа мярката за неотклонение на варненския кмет Благомир Коцев, тоест днес се очаква да се получи обрат в решението на Софийския съд. Затова причината е друг обрат, от вчера, който може да е началото на процес с непредвидими последици. Става дума за отказ от показания на основния свидетел срещу Благомир Коцев. Изглежда..
Проф. Тоньо Шмилев, един от доайените на българската педиатрия, обяви чрез фейсбук кампания в защита на българския лекар. „ Нека обществото да види, че ние сме мнозинство и че не желаем да бъдем хулени и обвинявани в грубо отношение към пациентите си. Искаме да работим спокойно, за да бъдем наистина полезни. Който ме познава знае, че аз стоя..