Разкритията на Панамските документи – началото на края на безконтролните финансови потоци към офшорките или пореден удар върху установения политически ред с очакване на европейския отговор за политическото лицемерие и безпътица в глобалния свят. Какви процеси предпоставя Панамското торнадо – коментар на Алекс Алексиев, експерт по сигурност и тероризъм и председател на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания.
Това, което става с офшорките, става поради факта, че много държави имат прекомерно високи данъци. Изнесените данни няма да прекратят това и проблемът ще продължи да съществува, докато съществуват и огромните разлики в данъците. Например в САЩ данъкът, който хората плащат в момента, е 35%, а в страни като Кипър и България е 10%. Явно е, че хората не предпочитат да плащат огромните данъци и търсят начани и да си запазят парите. Не говорим изобщо за държавници, хората на Путин и милиардерите, а за съвсем обикновени граждани. Проблемът е, че Правителствата не знаят, че е в техен интерес да пазят данъците на ниско ниво, подчерта Алексиев.
По думите му всички Правителства се мъчат да вземат повече пари от народа, тъй като самите те не произвеждат нищо. Когато данъците станат прекомерни, икономическата логика в света е хората да се опитат да си запазят парите. Глупаво е да се мисли, че с някакви подобни разследвания и документация това ще изчезне. Случващото се с разкритията от Панама ми се струва буря в чаша вода, подчерта експертът. Той обаче призна, че направените разкрития за Путин и за това, което засяга редица европейски политици, е важно, но призова да не се забравя първопричината – прекомерните данъци, налагани от Правителствата.
Чух, че има някакви български имена в списъка, но за страна като България с едни от най-ниските данъци в света – плосък от 10%, това не би трябвало да е огромен проблем, освен мафиотските структури, опитващи се по всякакъв начин да укрият приходите си. Общото недоволство в света от високите данъци и опитът на престъпните структури да перат парите си са два различни проблема, които трябва да се третират по различен начин, подчерта още Алекс Алексиев.
С положителност и в България има престъпни организации, криминални структури и чуждо влияние, действащо чрез тях и е нормално те да бъдат разследвани. Фактът, че до документите е допусната само една единствена журналистка, сочи, че в България тези неща се контролират и не се позволява фактите да излязат на светло. А всички ние знаем за тях, без да имаме конкретни данни. Според експерта Алекс Алексиев обаче офшорният бизнес ще продължи да съществува и съответно да разцъфтява, защото той е част от модерната икономика.
И третият вот на недоверие срещу кабинета "Желязков" се оказа неуспешен. Срещу предложението гласуваха 130 от присъстващите народни представители от ГЕРБ – СДС, БСП – ОЛ, ИТН и "ДПС – Ново начало". "За" гласуваха 54 – от МЕЧ, "Възраждане" и "Величие". Депутатите от "Продължаваме промяната - Демократична България" и Алианса за права и свободи не бяха..
Постоянните вотове на недоверие обезсмислят този парламентарен инструмент. Това коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив политологът Христо Панчугов. Според него вносителите или не могат да си представят друг механизъм, с който може да се прави политика, или това допълнително разширява възможното поле на действие. "Възраждане"..
Отново се налага дебат за пореден вот на недоверие към правителството на Росен Желязков. Какви са политическите въпросителни, които носи въвеждането на еврото и неизвестните пред "Продължаваме промяната"? Според социолога от агенция "Тренд" Евелина Славкова вотът на недоверие, внесен от "Възраждане", "Меч" и "Величие" няма да мине и това не е..
Общинският съветник от "Има такъв народ" в Пловдив Димитър Арнаудов напуска партията и групата в местния парламент и става независим. В съобщение до медиите той заявява, че решението му е осъзнат избор, който е резултат от дълбоки разминавания с начина, по който ИТН води местната си политика. Той твърди още, че отстраняването му от ръководството..
На кръгла маса в парламента младите лекари и специализанти представиха законопроект, предлагащ мерки, които да ги задържат в страната. В предварителна дискусия здравната парламентарна комисия реши, че до 28 юли ще подготви законопроект, въвеждащ минимални изисквания за заплащането на медицинския персонал. По темата говорим с Мурад Назимов , 6 курс..