„Пиянството на един народ“ – в движение с посока „днес“ и „утре“. Защо обрулени от ветровете на промяната и конюнктурата на времето, продължаваме да търсим основания за своята устойчивост в живите картини в националната ни памет? Със секретаря на пловдивския комитет „Родолюбие“ Петко Георгиев - разговор за предстоящата възстановка в парк „Лаута“ по случай 140-та годишнина от избухването на Априлското въстание.
През последните години останахме длъжни към пловдивчани по отношение на историческите реконструкции, свързани с Априлското въстание. Въпреки че комитет „Родолюбие“ е пловдивско дружество, ние имаме твърде много ангажименти извън града, защото местата на памет, свързани с Априлското въстание, са по-скоро в Пловдивско, отколкото - в Пловдив – Брацигово, Батак. Сякаш през последните години забравихме Пловдив, а той е изключително важен център – културен и обединителен, защото Априлското въстание не би могло да се случи без този град, без пловдивското чорбаджийство, без цялата Средногорска имиграция, която беше дошла в този османски град и го превърна в българско място, решихме сега да направим тази „жива картина“, която не е типичната възстановка. Това заяви Петко Георгиев – секретар на комитет „Родолюбие“
Връщаме се назад във времето, когато живите картини са били по-популярни от историческите реконстрункции. По думите му Априлското въстание, Руско-турската война са онези устойчиви ориентири, които са най-важни за новоосвободената ни държава и ние през цялото време на съвременното ни съществуване сме търсели онези устойчиви ориентири, които да ни направят тъждествени. Разбира се, устойчивите ориентири по време на робството са били по-различни – много по-органично вътрешно наши. Сега нещата, които се реконструират с паметта около Априлското въстание, войните за национално обединение, са конструирани от националната идеология и преповтаряни от хората, защото те имат нуждата така да се случват. Това обаче беше загърбено и забравено, а народът има нужда от това. Ние не правим възстановка заради собственото си его, а заради хората, защото до един без изключение сме наследници на възрожденски родове, имаме дядовци-опълченци или участници в Априлското въстание. Защо стигнахме дотук? Защото живеем в безнравствено време, в разрушена социална структура, която по цялата ос – обща история, език започва да се разпада. И сега възстановявайки фактите внимателно, го правим с любов, без да си позволяваме лукса да измисляме история. Ние не правим празник, а припомняне – защо се случиха нещата, защо точно по време на Великите пости бе Априлското въстание – това е изпитание през Голготата да се отиде до Възкресението, подчерта Петко Гееоргиев.
Повече чуйте от звуковия файл.
Търсят ментори за талантливи деца в неравностойно положение. Сред даровитите младежи са и такива от Пловдив, Пазарджик и Брацигово, които са лишени от родителска грижа или живеят в рискова среда. Инициативата е част от програмата "Скритите таланти на България" и цели да осигури шанс за професионална реализация на талантливите подрастващи. Включва..
След горещите юлски дни август започва с нормална температура за сезона и се очертава да е с максимални температури между 32 °- 36°, коментира в програма "Точно днес" проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Според него за района на Пловдив не се очакват големи горещини, поне до голяма Богородица. " За района на..
Очакава се на предстоящата сесия на Общинския съвет в понеделник да бъде гласувано предложението на групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“, което цели да въведе ред в ползването на електрическите тротинетки в Пловдив. Проектът за наредба беше публикуван за обществено обсъждане още юни. Пет години след като държавата..
За девета поредна година националният туристически поход „Последният път на Хаджи Димитър“ ще премине по стъпките на войводата и ще пресъздаде последните дни от живота му. Инициативата е посветена на 157 години от смъртта на революционера и загиналите за българската свобода. Тридневеният поход започва от днес с маршрут от връх Бузлуджа през..
В Блъгария липсва превенция, както и адеватна техника за гасене на пожари, казав предаването "Точно днес" доц. Момчил Панайотов. Той е преподавател по “Дендрология” в Лесотехническия университет, занимава се активно с проучвания на планински гори и е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на..