Технологиите и хората зад тях – реален фактор на киберзаплахата

Живеем в информационния век, а още преди век Алвин Тофлър предсказа, че информационният поток ще ни залее. Сега е съвсем нормално е заплахите, произтичащи от информационното поле да бъдат част от нашето ежедневие. Това заяви Златогор Минчев - иксперт по национална киберсигурност, директор на Съвместния център по обучение, симулация и анализ  към БАН преди КСНС по темата  "Национална политика и осигуряване на киберсигурност". 

По думите му през последните години всички видяхме, как технологиите влияят реално на социалната динамика и пример за това бе Арабската пролет. Днес вече говорим за хибридни заплахи, които включват както реални, така и технологични решения. Виждаме, че те влияят на социалните процеси в обществото както в национален, така и в глобален план и затова е много важно да имаме сериозно отношение към проблема и феноменът с Панамагейт ясно показа, че информационното поле има много важно значение за големите проблеми на нашето общество, заяви доц. Минчев. .

В последните няколко години понятието хибридна война придоби гражданственост покрай кризата в Украйна и влезе във водещия ред на документите на НАТО. По отношение на практическата реализация  на проблема, мога да кажа, че тук влизат различни подходи: един от тях е свързан с информационното пространство, друг от тях е свързан с борбата с асиметричните заплахи и в това число и с тероризма, друг – най-вече с реалните бойни действия, а напоследък имаме и понятия, свързани с популационната динамика и мигрантите.  Комплексът от всички тези заплахи генерира възможности за  постигане на социални и политически цели в глобалното пространство, в което ние  живеем по всички тези проблеми на въздействие, продчерта доц. Минчев.

Един от общите граждански начини за противодействие на кибератаките е да изградим устойчиво общество и икономика на знанието, които да противодействат на базата на добро познаване на заплахите и технологии. Това е политическа цел, която е поставена и в  стратегическия документ до 2020 г., а именно устойчиво общество в дигиталното пространство. Що касае целия процес, документът, който е изготвен – Проект за Национална стратегия е над 50 страници и той подробно разглежда необходимостта от междуинституционално сътрудничество и обединяване на усилията със споделяне на добрите практики както у нас, така и в чужбина, подчерта експертът. По думите на експерта трябва да бъде рамкиран проблемът с киберзаплахите и  дефинирани правилата по отношение на киберзаплахите е неотменна задача.

Стремежът ни е да влезем в новия информационен век и си мисля, че младото поколение ще подкрепи много  активно тази част от иновациите. В Естония тези иновации са реален факт. Не мисля, че и за България би било проблем също те да се въведат. Естествено, ще има проблеми и трудности по тяхното въвеждане, но това е неизменна част от развитието на обществото. Изграждането на култури и ценности изисква време и това не може да стане с един документ, коментира  доц. Златогор Минчев. Повече чуйте от звуковия файл.