За църковния човек, неговите транформации и рефлексията на вярата от Сътворението до дигиталния свят. Кога религията изкривява опасно вярата и защо обществените устойчиви модели днес пораждат повече страх и несигурност, отколкото съзидателност и спокойствие? И защо развитието на технологиите бе съпроводено от нравствен разлом и разпад на култури, разбирания, поведенчески отклонения и издигане на нови кумири и митологии. Доц. д-р Димо Чешмеджиев преди гостуването му в инициативата на клуб „Петното на Роршах“ „Пловдивско историческо общество“ по темата за Средновековна България от Цар Петър до Асеневци.
Времето на Средновековна България и днешният ден си приличат по много неща, но и се различават. Различното е, че тогава обществото е религиозно, а днешното – гражданско. Виждаме, че сега се появяват различни религиозни групи, които дават заявка за религиозност на самото общество, но те са доста изолирани. Тогава цялото общество е религиозно и нещата се развиват по различен начин, в информационен план обществото също е различно. Това заяви историкът Димо Чешмеджиев.
По думите му човекът не се е променил твърде много, но просто вярва в различни неща. Средата общо взето не е толкова променена, но човекът не се променя и вярата остава почти една и съща, независимо от информационната среда. Дори и да има много информация, информацията все пак е нещо рационално, докато вярата е нерационално. Изглежда, че човекът не се променя, но средата се променя, подчерта доц. Чешмеджиев. .Ако човек е религиозен, информацията не му влияе. Той намира това, което го интересува и тази информация го захранва. Ако е рационално настроен, той търси рационалната информация. Човекът изглежда, че е най-бавно променящото се нещо на този свят. Или поне масовият човек.
Човекът вярва в доктрини, но избира различни доктрини. Някога е вярвал в Бог, в система от догми, които са били задължителни, сега може да си избере различни обекти на вярата – извънземните, в Бог, в каквото си искаме. Съвременното общество не е така рамкирано, то е по-свободно в избора на вяра.. Дали обаче вярваш в Иисус, в Аллах или в извънземнит, механизмът е същият, заяви историкът. В Средновековието религията е обществено организираща сила, която е в основата на обществото. Сега не е точно така и затова има разнобой във верите – всеки вярва в каквото и доколкото си иска. Цивилизационен сблъсък няма, има опит за овладяване на властови ресурси
Европейската културна традиция обаче, независимо от лошата организация, е достатъчно дълбока и устойчива във времето, за да може да бъде лесно разклатена, както им се иска на някои лоши пророци в днешно време. В това вярвам на 100 процента, подчерта доц. Димо Чешмеджиев.
Повече чуйте от звуковия файл.
Около гръцкия остров Санторини н аблюдаваме доста интензивна поредица от земетресения с магнитуд между 4 и 5 по Рихтер. През последните два дни са регистрирани 15 труса с матнитуд 4 . Епицентърът не е на Санторини , обхванати са няколко острова. Голямата част от трусовете са в морето , но се усещат на островите. Това заяви пред..
Поръчката на общината, която трябваше да надгради системата на "Индра" за управление на градския транспорт и трафика въобще не е това, което ни се обясняваше през 2023-та година. Това ни стана ясно от доклада на заместник - кмета Ерол Садъков, коментира общинският съветник от ДБ Владимир Славенски, който е член на транспортната комисия в ОбС...
Община Раковски кандидаства тази година за държавно финансиране с проекти за над 10 милиона лева. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Павел Гуджеров, кмет на Раковски. „Не пропускаме да кандидатстваме по нито една програма, затова Община Раковски се развива толкова добре. Предстои да кандидастваме по Програмата за развитието на селските..
В навечерието на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, КОЦ-Пловдив отбелязва ръст на преминалите пациенти през лечебното заведение през миналата година. „Броят им се е увеличил с около 700. Има и още една негативна тенденция, която забелязваме през последните години – увеличение на пациентите с онкологични..
Изборни правила на поправителен изпит. Какви трябва да са промените за да се избегнат съмненията за чесността на вота? Според председателя на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда Диана Ефтимова за последните десет години, откакто през 2014 година бе приет сегашният Изборен кодекс, в него са направени почти 80 предложения..