За църковния човек, неговите транформации и рефлексията на вярата от Сътворението до дигиталния свят. Кога религията изкривява опасно вярата и защо обществените устойчиви модели днес пораждат повече страх и несигурност, отколкото съзидателност и спокойствие? И защо развитието на технологиите бе съпроводено от нравствен разлом и разпад на култури, разбирания, поведенчески отклонения и издигане на нови кумири и митологии. Доц. д-р Димо Чешмеджиев преди гостуването му в инициативата на клуб „Петното на Роршах“ „Пловдивско историческо общество“ по темата за Средновековна България от Цар Петър до Асеневци.
Времето на Средновековна България и днешният ден си приличат по много неща, но и се различават. Различното е, че тогава обществото е религиозно, а днешното – гражданско. Виждаме, че сега се появяват различни религиозни групи, които дават заявка за религиозност на самото общество, но те са доста изолирани. Тогава цялото общество е религиозно и нещата се развиват по различен начин, в информационен план обществото също е различно. Това заяви историкът Димо Чешмеджиев.
По думите му човекът не се е променил твърде много, но просто вярва в различни неща. Средата общо взето не е толкова променена, но човекът не се променя и вярата остава почти една и съща, независимо от информационната среда. Дори и да има много информация, информацията все пак е нещо рационално, докато вярата е нерационално. Изглежда, че човекът не се променя, но средата се променя, подчерта доц. Чешмеджиев. .Ако човек е религиозен, информацията не му влияе. Той намира това, което го интересува и тази информация го захранва. Ако е рационално настроен, той търси рационалната информация. Човекът изглежда, че е най-бавно променящото се нещо на този свят. Или поне масовият човек.
Човекът вярва в доктрини, но избира различни доктрини. Някога е вярвал в Бог, в система от догми, които са били задължителни, сега може да си избере различни обекти на вярата – извънземните, в Бог, в каквото си искаме. Съвременното общество не е така рамкирано, то е по-свободно в избора на вяра.. Дали обаче вярваш в Иисус, в Аллах или в извънземнит, механизмът е същият, заяви историкът. В Средновековието религията е обществено организираща сила, която е в основата на обществото. Сега не е точно така и затова има разнобой във верите – всеки вярва в каквото и доколкото си иска. Цивилизационен сблъсък няма, има опит за овладяване на властови ресурси
Европейската културна традиция обаче, независимо от лошата организация, е достатъчно дълбока и устойчива във времето, за да може да бъде лесно разклатена, както им се иска на някои лоши пророци в днешно време. В това вярвам на 100 процента, подчерта доц. Димо Чешмеджиев.
Повече чуйте от звуковия файл.
Доц. Теодора Пенева от Института за икономически изследвания към БАН, чиято сфера на изследване е социалната политика, коментира в програма "Точно днес" поредния случай, в който България се срамува от отношението си към бедни, болни и изоставени. Според нея в този случай на първо място трябва да се посочат пропуските в управлението и конторола,..
Държавата да придобие царския дворец в Баня, община Карлово, и да поеме неговото управление. Това предлагат от сдружението "Заедно за град Баня“, след като станаха ясни намеренията на фамилия Сакскобургготски да продаде царския дворец в курортния град. "Според нас царската вила в Баня трябва да изпълнява функцията на държавен културен институт,..
За общественото разделение по отношение на влизането в еврозоната, обилно поливано от дезинформация и политически хазарт, разговаряме със социолога Даниел Стефанов. След решението на КС, което допусна за разглеждане само едни от въпросите на президента Румен Радев за референдум, той коментира и отговорът му през интервю за CNN. По думите му това..
Трябва да свикнем с паричната реформа – приемането ни в еврозоната, с по-ниските номинали на разполагаемия доход. Това обаче не променя нещата. Това е доходът, който сме заработили. Икономистите не успяха да успокоят хората, да им създадат усещането, че по-добре е за в бъдеще доходите, реалната им оценка за труда, да се състезава..
" Всяка държава в ЕС сама трябва да определи размерът на екотаксите си за битовите уреди. Тази таксата е определена от държавата и е различна за различните видове продукти, като най-голяма е тя за електроуредите за битово потребление" – заяви в интервю за Радио Пловдив Димитър Белелиев – председател на Българската асоциация за електротехника..