Трябва нова стратегия за сигурност в България, дебнат нови заплахи

Пловдив става център на международна проява по темата "Съвременни заплахи за сигурността на Европа" - за стратегиите за сигурност в България говорим с Йордан Божилов от Софийския форум за сигурност, който ще има доклад по темата. 

Р. П.: Първо, да започнем с въпроса, атакуват кабинета с пропаганда за бежанци, съответно и констатацията, която днес вестниците извеждат в големи публикации, че нашия министър-председател заподозира македонски сценарий и съответно дестабилизация с тези  граждански арести. Смятате ли, че има основания за всичко това?

Р. П.: Заплахите, казвате, трябва да ги търсим на други места. Кажете ни специално за този съвет и за решенията, които знаем, бяха оповестени след него, създава се съвет по киберустойчивост и национален киберцентър, достатъчно ли е това и как да се подобри киберсигурността ?

Й. Б.: Нека кажем, че България е една от много малкото страни в Европейския съюз, мисля, че две или три страни нямат стратегия за сигурност до този момент. А риск от различни киберпрестъпления, кибератака, включително терористични атаки срещу инфраструктура, срещу дейността на банки, финансови институции това не е ново. Ето защо, аз приветствам приемането на стратегията. Естествено, че срещу киберпрестъпления и кибератаки не можем да се борим със стратегии само. Но пък  набелязаните мерки надявам се ще бъдат изпълнени, а това са няколко – първо, чисто организационни мерки – поставя се една ясна система за киберзащита в страната, ще бъде изграден централизиран орган, който ще поставя стандарти, нека така да кажем, в областта на защитата, киберзащитата, но също така ще се тръгне към създаване на една култура чрез обучение, чрез информация, култура за работа в интернет, защото много от престъпленията във виртуалното пространство се извършват именно заради незнанието  на потребителите какви са рисковете и заплахите. А те наистина са много.

Р. П.: Тъй като вие сте експерт по сигурност и имате много пряка специализация към киберзаплахите, моля кажете ни откъде идват за нас, за България ?

Й. Б.: Киберзаплахите, както казах, са многобройни и ние сме уязвими към всяка една от тях. Това може да бъде кражба на лични данни, кражба на финансови средства, миналата година бяха изнесени данни, че над 4 милиона евро са откраднати от банки, това може да бъде кибертормоз, това може да бъдат различни престъпления най-вече срещу младежи във виртуалното пространство. Но също така виждаме, че има заплахи срещу държавни институции. Впрочем, миналата година ние станахме свидетели на блокиране на сайтове по време на изборите. Бяха направени запитвания към един определен сървър, поради което той блокира, но бяха пък откраднати данни. Ето защо България е изложена на тези рискове, България все повече се компютъризира, ние сме една от водещите страни в Европа по скорост на интернет, по разпространение на интернет сред населението, така че вземането на превантивни мерки е нещо абсолютно необходимо.

Р. П.: Да минем сега и към конференцията, която се открива днес в Пловдив „Съвременни заплахи за сигурността на Европа” – така е озаглавено събитието, на което очакваме представители на пет държави, сред които и съседните на нас Сърбия, Хърватска, Босна. Вашият доклад, моля скицирайте накратко с какво ще бъде интересна и за студентите, и на преподавателите, над какво спирането вниманието в него?

Й. Б.: Моят доклад се спира върху това защо ни е необходим превантивният анализ, защо са ни необходими стратегическите документи в областта на сигурността и отбраната. Именно чрез тези документи ние даваме оценка на рисковете и  заплахите, съответно казваме в каква насока ние трябва да изградим нашата защита. Аз бих посочил, че България все още няма културата на изработване на стратегически документи. Защо? Защото нашата стратегия за сигурност е приета 2011 г. От тогава досега ние имаме абсолютно нови заплахи – като „Ислямска държава”, хибридна война, имаме чуждестранни бойци, имаме растящата радикализация, бежанци, имаме нова ситуация в Черноморския регион, нова ситуация в Украйна имаме, имаме нестабилността на Турция т. е. Много широк кръг въпроси, които ние все още на концептуално ниво все още не сме изчистили. Ние няма отношението на нашата страна към тези проблеми. Съответно трудно можем да вземем и решения в каква насока трябва да противодействаме на тези заплахи, които аз изброих. 

Р.П.: А как се справят на този етап институциите? Говорим за сигурност, тук веднага мислим и за Министерството на отбраната, за НАТО и т. н. Какво е свършено до момента?

Р. П.: Моля да ни кажете, г-н Божилов, и що касае националната сигурност, свързана и с така да кажем арести по границата виждате ли някаква пряка наистина заплаха.

Й. Б.: Много наистина се изговори по тези арести. Аз бих казал, че заплаха от самите арести няма. Въпросът е, когато имаме една специфична ситуация, когато имаме явно желание на отделни хора да бъдат ангажирани с преодоляването на тази заплаха. Как действаме, как можем ние, но по законов ред, организирано да използваме тези желания на хората. Министерството на вътрешните работи има една система за набиране на доброволци за действия при кризисни ситуации основни при бедствия, при пожари и т. н. Дали ние не бихме могли да използваме населението, което е в пограничните райони организирано, пак казвам,  в рамките на закона да подпомага органите на МВР най-вече чрез информация, чрез съобщаване на възможни рискови маршрути и т. н. Но аз категорично не приемам и нееднократно съм го заявявал, че това е престъпление, извършването на подобни видове арести, което има негативното влияние върху цялата ни страна.

Р. П.: Дайте оценка обаче как се справя МВР, съответно Министерството на отбраната с охраната по границите в контекста точно на тези стратегии, които се пишат за сигурността ни.

Й. Б.: Нека кажем, че досега Министерството на отбраната нямаше функции по охрана на границата, то не е екипирано, т. е. военнослужещите нямат все още нито тренировката, нито опита от подобни участия. Да не говорим, че Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи досега са изграждали примерно системи за комуникация, които са несъвместими една с друга – т. е. военният не може да си говори с полицая със своите си средства за комуникация. Ето защо, аз пак апелирам, че трябва много добре да помислим и за стратегиите, и за това как ние изразходваме националния бюджет за сигурност и за отбрана. Самият факт, че България все още е заобикаляна от бежанци показва, че ние имаме добра система на защита на границите. Но това не означава, че трябва да се вземат мерки по изграждането на съоръжението, задължително борба с трафика, с трафикантите, защото това е нещо, което  първо компрометира дейността на органите на полицията и на второ място генерира изключително голям финансов ресурс, който отива отново в организирана престъпност, в корупция т. е. в неща, които уронват устоите на цялото ни общество.

Р. П.: В този контекст на България сега й е нужда повече армия или повече полиция, или какво?

Й. Б.: Интересен въпрос поставяте. Аз пак бих казал, че трябва да се върнем към това как организираме цялата система за национална сигурност. Аз не изключвам възможността армията да придобие повече задачи по охрана на границите, повече задачи, свързани с превенция на тероризма. Ние виждаме в много европейски държави, че военнослужещите патрулират в градове т. е. хем да внесат едно успокоение в обществото, но също така да имат възможност за действие при евентуална кризисна ситуация, т. е. трябва да търсим новите форми на ангажиране на военнослужещите, на МО за справянето с такива рискове, които досега сме си мислили, че са само вътрешни, само министерството на вътрешните работи, за полицията.

Р. П.: Последно, тъй като темата на конференцията, на която сега пристигате, г-н Божилов, е „Съвременни заплахи за сигурността на Европа” къде да ги търсим – само „Ислямска държава”, бежанската криза или още?

Й. Б.: Много са. За съжаление Европа е наистина поставена в една кризисна ситуация. Бежанската криза, терористичните атаки само показаха някои от слабостите на  ЕС, а именно, че все още трудно се изработват политики на европейско ниво. Ние тепърва предстои да видим какво ще стане със заявеното желание на Великобритания за излизане от ЕС. Имаме проблема с Гърция, имаме проблема с ренационализацията на политики в ЕС. Виждаме, че все повече страни търсят решение на сериозни проблеми на национално ниво или на регионално за сметка на общоевропейското ниво. Виждаме какво направи Холандия по отношение на референдума за споразумението с Украйна, т. е. изключително многопластови проблеми и най-вече за мен проблемът за лидерството в ЕС, проблемът на идеята  ЕС,  накъде да тръгне ЕС – това е нещо изключително сериозно и засяга пряко и България.